Европейската комисия прогнозира забавяне на икономическия растеж на България през 2026 г. и едновременно с това увеличение на бюджетния дефицит в следващите две години, съобщава БТА. Данните са от пролетната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана днес. След очакван растеж от 3,1% за 2025 г., Комисията понижава прогнозата си за БВП на България до 2,5% през 2026 г., което е с 0,2 процентни пункта по-малко спрямо есенната прогноза от ноември миналата година. За 2027 г. се очаква леко ускоряване до 2,2% ръст.
Инфлацията у нас се очаква да се повиши до 4,2% през 2026 г., след което да се забави до 2,6% през 2027 г. Основните фактори за поскъпването са енергийните цени, повлияни от геополитическото напрежение в Близкия изток, както и по-високите цени на храните.
По отношение на публичните финанси ЕК прогнозира влошаване на бюджетната позиция. След дефицит от 3,5% от БВП през 2025 г., той се очаква да достигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
В доклада се посочва, че натрупването на дефицита е резултат от по-високи социални разходи и увеличение на заплатите в публичния сектор, особено в сфери като отбрана и вътрешна сигурност. Допълнителен фактор са и държавните инвестиции в „Български енергиен холдинг“, които имат принос към дефицита през 2025 г.
Публичните инвестиции се очаква да останат относително стабилни, подкрепени от ускореното усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и европейските фондове, както и от планирани разходи за отбранително оборудване през 2027 г.
ЕК прогнозира и ръст на държавния дълг – от 29,9% от БВП през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.
Пазарът на труда остава напрегнат, въпреки ниската безработица. Тя е достигнала 3,5% през 2025 г., но се очаква леко повишение до 3,7% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г., на фона на недостиг на работна ръка в ключови сектори като строителство, индустрия, образование и здравеопазване.
ЕК посочва още, че ръстът на заплатите ще се забавя постепенно, а частното потребление и инвестициите ще нарастват по-умерено спрямо 2025 г., което допълнително ще ограничава темпа на растеж.