Почти 200 дни без посещение извън основните си резиденции – така изглежда необичайната пауза в пътуванията на руския президент Владимир Путин вътре в страната. Според данни, цитирани от изданието The Moscow Times, това е най-дългото прекъсване на подобни обиколки досега и дори надминава периода на изолация по време на пандемията от COVID-19. Последното посещение на Путин извън районите около Москва и Санкт Петербург е било през ноември 2025 г., когато за кратко е пътувал до Самара.
Оттогава всичките му публични изяви и срещи се провеждат в Москва, Московска област или Санкт Петербург.
През последните месеци руският лидер все пак се е появявал на отделни събития – присъствал е на църковна служба, срещал се е със студенти и е посещавал спортни обекти. Наблюдателите обаче отбелязват, че тези прояви са силно ограничени и внимателно подбрани.
Според публикации причината е свързана със засилени опасения за сигурността на президента на фона на зачестилите украински удари на руска територия. Посочва се, че след предполагаем опит за атака срещу резиденцията му във Валдай в края на миналата година мерките за защита около него са били значително засилени.
Според източници, цитирани от различни медии, в Кремъл се опасяват не само от атаки с дронове, но и от вътрешна нестабилност. Появиха се и информации, че охраната на Путин е ограничила броя на местата, които той посещава, а част от традиционните му маршрути и резиденции вече се избягват.
В западни медии през последните месеци се появиха и твърдения, че руският президент прекарва все повече време в силно охранявани подземни комплекси, а част от публичните видеа се записват предварително. Тези информации не са официално потвърдени, но допълнително подхранват спекулациите за повишени мерки за сигурност около руския лидер.
Войната на руска територия
Към май 2026 г. атаките с дронове срещу Москва вече не са единични инциденти, а системни и масирани удари, които поставят под сериозно напрежение руската противовъздушна отбрана. Най-мащабната операция досега е от 17 май 2026 г., когато Украйна извърши координиран удар с над 600 дрона, насочени към 14 руски региона, включително Московския район.
Основната цел на атаката бяха стратегически обекти в столицата и околностите – сред тях Московската петролна рафинерия в Капотня и предприятия за микроелектроника, свързани с производството на компоненти за високоточни оръжия. Трима души загинаха в Московска област, а над 12 бяха ранени в самата Москва, основно работници в индустриални зони около рафинерията. В редица райони като Химки, Митищи и Красногорск бяха нанесени материални щети по жилищни сгради. Отломки от свалени дронове паднаха и в района на летище „Шереметиево“, което доведе до множество отменени полети и сериозни транспортни смущения.
През 2026 г. ударите срещу Москва стават все по-структурирани и следват няколко ясно изразени направления. На първо място са обектите от военно-промишления комплекс в Подмосковието, които са ключови за руското оръжейно производство. Втората линия на атаки е насочена към енергийна инфраструктура, най-вече рафинерията в Капотня, която многократно е била обект на удари. Макар руските власти да уверяват, че производството не е прекъсвано, периодичните поражения по съоръженията водят до напрежение в горивните доставки в столичния регион.
Третият елемент е с отчетлив психологически ефект – постоянната заплаха от дронове и въздушни тревоги. Това доведе до най-скромния парад за Деня на победата на 9 май, което беше и признание, че балансът на силите вече не е съвсем същият, какъвто беше само преди година.
