След поройните дъждове и наводненията в Габровско, Севлиево и части от Великотърновско през уикенда България влиза в нов рисков период – с почти пълни язовири, прогнози за нови валежи и все по-видими последици от климатичните крайности. Само за няколко дни страната отново беше изправена пред ситуация, която доскоро изглеждаше парадоксална – опасност от наводнения на фона на тревогите дали водните ресурси ще останат достатъчни при следващи продължителни горещини и сухи периоди.
Към 26 май завирените обеми в комплексните и значими язовири са 5314,6 млн. куб. м, или 81,31% от общия капацитет, показват данните на МОСВ.
32 от 52 значими язовира вече са над 80% запълнени, а част от тях са почти на максимален капацитет. „Камчия“ и „Александър Стамболийски“ са на 100%, а „Пчелина“ и „Панчарево“ преливат.
Над 90% са още „Тича“, „Йовковци“, „Студена“, „Копринка“, „Въча“, „Кърджали“ и „Ивайловград“.
На пръв поглед високите нива изглеждат като добра новина след годините на суша. Но експерти предупреждават, че България все по-често попада в климатичен модел на резки преходи – от недостиг на вода до поройни валежи в рамките на седмици.
Такъв сценарий се разигра през последните дни във Великотърновска, Габровска и Ловешка област, където интензивните валежи доведоха до преливане на реки и язовири, наводнени къщи и спешни действия на институциите.
От МОСВ вече предупреждават, че при необходимост стопанисващите дружества трябва да започнат контролирано изпускане на водни маси, за да се осигурят свободни обеми за поемане на нов приток. Местните власти са призовани да следят прогнозите и да прилагат мерките от плановете за управление на риска от наводнения.
Прогнозите за следващите дни показват нови валежи, гръмотевични бури и условия за градушки. В Централния и Източния Предбалкан се очакват количества до 25–40 л/кв. м.
Между сушата и потопа
Страната влиза в лятото едновременно с риск от наводнения и с опасения доколко водната система ще остане устойчива при бъдещи сухи периоди. Климатичните промени все по-рядко се проявяват като „постоянна суша“ или „постоянни валежи“, а като резки преходи между двете крайности.
Това поставя под натиск не само язовирите, но и цялата система за управление на водите – инфраструктура, превенция, координация и готовност за реакция.
Голяма част от водната инфраструктура е изграждана при много по-предвидим климат. Днес обаче поройните валежи са по-чести, а кратките, но интензивни бури затрудняват способността на язовири, речни корита и канализационни системи да поемат внезапните обеми вода.
Все по-често въпросът не е колко вода има, а доколко държавата е подготвена да управлява тези крайности.
Справят ли се институциите?
След всяко по-сериозно наводнение се повтарят едни и същи въпроси – имало ли е предупреждения, почистени ли са речните корита, работят ли системите за наблюдение и реагирали ли са навреме местните власти.
На теория България разполага с планове за управление на риска, системи за ранно предупреждение и механизми за координация.
На практика обаче проблемите често започват още в превенцията.
В различни региони през годините многократно е ставало ясно, че има занемарени дерета, непочистени речни участъци, незаконно строителство в рискови зони и компрометирана инфраструктура. Част от малките общински язовири също периодично се оказват с нужда от ремонти и недостатъчен контрол.
Реакцията след бедствието е видима. Превенцията – често недостатъчна.
И тук стои по-големият въпрос – мислят ли институциите дългосрочно, или системата продължава да работи основно „след кризата“.
Климатичните крайности вече все по-рядко изглеждат като изолирани събития. Те постепенно се превръщат в новата нормалност.
Ще има ли вода за хората
Високите нива в язовирите не означават автоматично спокойствие за водоснабдяването през лятото. България остава уязвима заради неравномерното разпределение на ресурсите и огромните загуби по мрежата. Част от големите съоръжения са пълни, но региони, които разчитат на по-малки язовири, могат да изпитат недостиг при продължителни горещи периоди.
Водните оператори отчитат загуби между 50 и 70% в някои райони – проблем, който прави системата чувствителна дори при нормални нива на водата. Експерти предупреждават, че при резки преходи от порой към суша капацитетът за пренос и съхранение става по-важен от самото количество.
В отделни общини вече се обсъждат ограничителни режими, ако летните температури се задържат високи и валежите намалеят.
Накратко – вода има, но инфраструктурата често не е достатъчно устойчива, за да гарантира равномерно и безпроблемно снабдяване в периоди на климатични крайности.
Как хората могат да се подготвят
Резките преходи между суша, поройни валежи и екстремни температури поставят въпроса и за готовността на хората. Експерти по управление на бедствия от години предупреждават, че адаптацията постепенно ще се превръща в част от ежедневието.
При риск от наводнения ключово остава следенето на официалните предупреждения и прогнози. Хората в рискови райони трябва да имат готовност за бързо преместване на автомобили, техника и ценни вещи от приземни помещения и мазета.
Специалистите препоръчват и базов авариен комплект – фенери, батерии, зарядни устройства, питейна вода, лекарства и копия на важни документи. При внезапни наводнения именно прекъсването на ток и комуникации често създава най-сериозните първоначални проблеми.
Все по-голямо внимание се обръща и на градската среда – шахти, дерета и отводнителни системи, които при силни валежи могат да се окажат критично важни.
В много европейски държави вече се насърчава и т.нар. „локална устойчивост“ – квартални системи за доброволна помощ, ранно предупреждение и координация между съседи при бедствия.
Паралелно с това България остава изложена и на другия риск – сушата. Именно затова експертите все по-често говорят за разумно управление на водата като дългосрочен навик, а не само като кризисна мярка при режим.
Сред препоръките са ограничаване на разхищението на питейна вода, събиране на дъждовна вода за битови нужди, по-добра поддръжка на водопреносната инфраструктура и инвестиции в системи за задържане и управление на водните ресурси.
Климатичните аномалии все по-рядко изглеждат като изключение. И вероятно най-голямото предизвикателство през следващите години няма да бъде дали подобни явления ще се случват, а колко подготвени ще бъдат хората и институциите, когато това стане.
