Могат ли компютърните програми да възпроизведат целия спектър на човешкото мислене, включително креативността и интуицията? Съществуват сериозни основания да се смята, че отговорът е „да“, особено на фона на бързия напредък на изкуствения интелект, пише в свой анализ за The Washington Post Джон МакКормик, професор в колежа Дикинсън и автор на книгата „Thinking AI: How Artificial Intelligence Emulates Human Understanding“.
Според него, ако това се окаже вярно, последиците биха били огромни: AI, който имитира човешкото прозрение, може да ускори научните открития, да разшири достъпа до знание и да усили човешките способности в множество области. Но възходът на подобни системи вероятно ще има и психологически ефект – свръхчовешките възможности на изкуствения интелект могат да поставят под въпрос самото усещане какво означава да бъдеш човек.
Защо изобщо да вярваме, че компютрите могат да достигнат човешко ниво на креативност и разбиране, пита експертът и добавя: „Емпиричните доказателства от AI системите стават все по-силни с всеки изминал месец – от представяне на ниво докторанти по физика и химия до все по-убедителни музикални и визуални произведения“.
Още от 50-те години на XX век компютърните учени приемат, че софтуерните системи по принцип могат да възпроизведат всеки аспект на човешкото мислене. Причината е, че цифровите изчисления в компютъра могат да имитират входовете и изходите на невроните в човешкия мозък. Затова, както казва Алън Тюринг през 1950 г., „проблемът е главно въпрос на програмиране“.
Ако приемем, че тази хипотеза е вярна, възниква друг въпрос – как трябва да се чувстваме по отношение на това? Ще запазят ли животът и човешкото съществуване смисъл и цел, ако способностите за разсъждение, творчество и прозрение вече не са изключително човешки? Историята може да даде ориентир. В модерната епоха човечеството вече е било принудено да се откаже от две други „специални“ свои представи.
Първо – животът сам по себе си някога е бил смятан за нещо уникално, различно от неживата материя. Тази теория, известна като витализъм, изчезва в началото на XX век и днес няма научна стойност – съвременната биохимия показва, че животът може да бъде обяснен изцяло чрез физика и химия.
Второ – дълго време се е смятало, че хората са качествено различни от животните. Но още от XIX век дарвинизмът постепенно разрушава тази представа. Днес научният консенсус е, че всички видове са свързани чрез дълга верига от малки еволюционни промени и общ прародител.
Витализмът изчезва тихо, но дарвинизмът предизвиква социален трус, който отеква десетилетия наред – не само в науката, но и в културата, политиката и религията. В крайна сметка научната общност и големи части от обществото приемат, че хората са част от общата биологична история на живота.
С възхода на интуитивните и креативни AI системи човечеството е изправено пред ново отстъпление от идеята за своята „изключителност“ – схващането, че човешкият ум е качествено различен от всички други системи за обработка на информация.
Идеята за уникалността на човешкия ум е стара. Рене Декарт например е смятал, че животните са механични автомати, докато хората притежават отделна субстанция, която им дава разум. Днес обаче много философи, невролози и психолози приемат, че умът произтича от физически процеси, които по принцип могат да бъдат възпроизведени чрез алгоритми. Към това се добавят и последните постижения на изкуствения интелект – и изглежда все по-трудно да се поддържа тезата за човешката изключителност в мисленето. Човешкият ум вече не е единствената система, способна на разсъждение, прозрение или творчество.
Добрата новина е, че въпреки предишните „удари“ по представата за човешката уникалност, човечеството не само че не е загубило смисъл, а напротив – процъфтява. Животът ни е изпълнен с преживявания, които носят радост и удовлетворение. Когато реагираме емоционално на тъжна музика или се смеем на забавно телевизионно шоу, тези преживявания са напълно реални. Те не се обезценяват от научното обяснение като химични процеси, нито от факта, че сме еволюционно свързани с други видове. По същия начин удоволствието от гениален шахматен ход или от създаването на нов музикален риф не намалява, ако компютър може да направи същото.
Ние можем да продължим да ценим човешките постижения, да се възхищаваме на човешкото изкуство, да практикуваме религиите си и да изграждаме отношения на приятелство и любов.
И днес все още има съпротива срещу дарвинизма. Вероятно същото ще се случи и с идеята, че човешкото мислене може да бъде възпроизведено от компютърни програми. Както при дарвинизма, може да са нужни десетилетия, докато тази идея бъде напълно приета.
Човешкият ум е изключително явление, но във Вселената съществува огромно разнообразие от изчислителни системи, способни да постигат сходни резултати. Най-разумният подход е да приемем тази нова реалност и да търсим начини да се развиваме в нея – като продължим да виждаме човешкия ум като една удивителна част от по-голямата вселена на изчисленията, пише в заключение Джон МакКормик.
