Военните кампании на руския президент Владимир Путин в Украйна и на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран може да изглеждат коренно различни, но всъщност имат една обща черта – и двете се превръщат в примери за стратегически грешки с дългосрочни последици, пише Financial Times. Според изданието най-големият печеливш от подобни геополитически ходове може да се окаже Китай.
Между руската инвазия в Украйна през 2022 г. и американската операция „Епична ярост“, започнала преди три месеца срещу Иран, има множество паралели. И в двата случая лидерите разчитат на бърза победа срещу привидно по-слаб противник. Вместо това обаче се оказват в скъпи и продължителни конфликти, чиито последствия вероятно ще се усещат години наред.
Според анализа нито Путин, нито Тръмп ще успеят лесно да се измъкнат от създадените от самите тях ситуации. За руския президент провалът на т.нар. „специална военна операция“ има екзистенциално значение, тъй като признаването на неуспех би поставило под риск собственото му политическо бъдеще. При Тръмп препятствията са по-скоро политически и свързани с имиджа му, особено ако бъде принуден да договаря условия с режим, за който многократно е заявявал, че е „унищожил“.
В материала се посочва още, че Украйна постепенно е успяла да превърне ситуацията в свое предимство. Страната не само нанася тежки загуби на руските сили, но и променя начина, по който се водят съвременните войни. Евтините украински технологии и дронове вече влияят върху цялата логика на военните конфликти, като поставят под въпрос ефективността на традиционните и скъпи оръжейни системи.
Анализът обръща внимание и на по-широките геополитически последствия. Според него Русия, вместо да отслаби НАТО, е постигнала обратен ефект – присъединяването на нови държави като Финландия значително разширява границата между алианса и Русия.
Подобно развитие се вижда и в Близкия изток. Очакванията на Вашингтон за бърза промяна на политическата ситуация в Иран не се оправдаха. Вместо това Техеран вероятно ще остане важен регионален фактор, с който международните играчи ще трябва да се съобразяват.
Според Financial Times настоящите конфликти подкопават и редица утвърдени политически теории – както сред привържениците на твърдата външна политика, така и сред изолационистите. На този фон все по-голямо значение започват да придобиват средни по размер държави, които чрез технологии, адаптивност и нови подходи успяват да оказват влияние, несъразмерно на ресурсите си.
В заключение анализът отбелязва, че светът навлиза в период, в който традиционните представи за силата се променят. Докато великите сили допускат стратегически грешки, страни като Украйна и Иран показват как дори по-малки държави могат да поставят под натиск далеч по-мощни противници.
