Девет от най-богатите държави в Европейския съюз засилват натиска срещу предложението на Брюксел за новия дългосрочен бюджет на стойност 1,8 трилиона евро. Страните, които внасят повече средства в бюджета на ЕС, отколкото получават обратно, подготвят координирана кампания за ограничаване на разходите преди началото на ключовите преговори през следващите седмици, пише Politico. Според дипломатически източници представители на Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Нидерландия, Германия, Франция, Ирландия и Белгия са провели среща в Брюксел, за да изработят обща стратегия срещу предложението на ЕК.
Шведският министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц коментира, че размерът на бюджета трябва да бъде „значително намален“, тъй като няма възможност за рязко увеличение на националните вноски. По думите ѝ страните нетни донори ще настояват ясно за тази позиция преди следващата среща на Европейския съвет.
В същото време срещу идеята за ограничения се оформя друг лагер от 16 държави, сред които Италия, Испания, Полша, България и Румъния. Те настояват средствата за земеделие, по-слабо развитите региони и рибарството да бъдат увеличени, като посочват, че в настоящото предложение на Комисията именно тези политики са сред малкото, предвидени с реални съкращения.
Предложеният многогодишен финансов план обхваща периода 2028 – 2034 г. и предвижда общи разходи до почти 2 трилиона евро, ако бъдат включени и плащанията по заемите, отпуснати по време на пандемията от COVID-19. Това би представлявало около 1,26% от общия национален доход на държавите членки, спрямо около 1,1% в настоящия бюджетен период.
Австрийският министър по европейските въпроси Клаудия Бауер подчертава, че ЕС трябва да се откаже от практиката всеки проблем да бъде решаван чрез повече разходи. Според нея в момент, когато много държави въвеждат строги икономии и вземат трудни бюджетни решения, Брюксел също трябва да прояви финансова сдържаност.
Паралелно с това страните, подкрепящи по-голям бюджет, настояват за премахване на т.нар. бюджетни отстъпки, от които се възползват Германия, Швеция, Австрия, Дания и Нидерландия. Според тях няма политическа или икономическа причина тези преференции да бъдат запазени. Очаква се през юни да бъде представена по-подробна рамка с конкретни разходи и разпределения, която ще постави началото на още по-напрегнати преговори между държавите членки.
Въпреки желанието си за ограничаване на разходите, страните нетни донори подчертават, че подкрепят по-големи инвестиции в стратегически области като сигурността, отбраната и конкурентоспособността на европейската икономика. Според Финландия новият бюджет трябва да бъде ориентиран към бъдещето, но при значително по-ниско общо равнище на разходите.
