Каквото намислят мишките, котките го развалят, написал Робърт Бърнс преди доста години. Стайнбек го повтори в книгата си „За мишките и хората“. Българите не научихме обаче този урок и продължаваме да се надяваме, че това, което искаме, притежаващите власт, ще го направят.
Прокурорският син Васил Михайлов“ е пример за това, че конфликтът между мишките и котките е далеч от разрешаване. Обществото иска справедливост и пернишкият хулиган да си получи заслуженото, но котките от различни институции го информират и помагат да се измъкне от правосъдието. „Том и Джери“ е прекрасна анимация, но в категорията на богатото въображение. В живота и по-сложно.
Какво всъщност наблюдаваме?
Млад мъж от Перник, чийто баща е прокурор, раздава юмруци наляво и надясно. Безнаказано. Дълго време никой дори не се опитва да приложи закона спрямо него. Когато синковецът предизвиква крачва границите, се стига до присъда. И той хваща гората… Близо година от МВР твърдят, че го издирват, но никой не вярва. Чак, когато маминото синче посяга на служител на БОП, колегите на ченгето го залавят.
Адвокат Зорница Костова, която защитава някои от жертвите на Михайлов, разкрива публично, че на „прокурорския син“ е доставяна информация от институциите, които уж го издирват. Темата бе подета от вътрешния министър Иван Демерджиев. Той се закани да оповести кои са ятаците и информаторите, лоялни на пернишкия калпазанин, а не на обществото и закона. Засега имаме обещание. Не знаем какво мислят котараците…
Търговията с важна информация е стар бизнес. Участват от хора в елита до полицаи на улицата.
Има търсене, има и предлагане. Кои са източниците:
- Средите на властта: парламент, правителство, политически кръгове, дипломатически източници.
- МВР и тайните служби.
- Прокуратурата и съдебната система като цяло.
- Министерства, агенции – въобще цялата администрация.
- Банките.
- Контролните органи.
- Армията.
- Митниците.
- Общините.
- Здравната каса.
- Комисиите в парламента.
И още, и още, и още...
Ценната информация се придобива по няколко начина: чрез заплащане, зависимости, изнудване, заплахи с компромати, използване на слабости и пр. Има и случаи – не са никак малко, - когато се назначават хора в определени сектори с цел да обслужват информационно своите покровители. Министри често са в тази роля, както и служители в МВР и тайните служби. Диапазонът е широк.
Ако сме гражданско общество, каквото искаме да бъдем, би трябвало да се възползваме от скандала покрай „прокурорския син“, за да осветим грандиозния теч на информация. Защото той превръща държавата в разграден двор, което срива националната сигурност и демотивира населението. В това състояние то се лишава от съпротивителни сили и няма стремеж и енергия към за постигане на важни национални цели. Като повишаване на жизнения стандарт, например. Или провеждане на радикални реформи.
Вижте на какво шикалкавене сме свидетели, щом стане дума за промени в сектор „Сигурност“. Демерджиев, а и самият премиер Радев, не намират сили да заявят ясно, че са нужни съкращения в МВР и службите. Боят се от протести. Така не става.
Като се заговори, че покровители и ятаци са информирали Васил Михайлов, как да се укрива от правосъдието, нека продължим с високите етажи. Там е заровено кучето.
Няма как Петьо Еврото и други като него – а те никак не са малко – да виреят, ако не получават информация и гръб от високите етажи на властта и прокуратурата.
В Унгария вече разследват Виктор Орбан за корупция и изтичане на информация към определени кръгове и фирми, за да печелят милиарди от обществени поръчки. На мушката е и външният министър на Орбан – Петер Сиярто, който е бил „ухо“ на Кремъл по време на закрити заседания на ЕС и НАТО.
Да не би у нас да е по-различно? Не сме чиста и свята република, за каквато е мечтал Апостола.
Когато обаче медии разкрият изтичане на тайни, властта винаги прибягва до изтърканото, но универсално „Дайте доказателства“. Тази тъпотия трябва да спре. Има над 15 институции и структури, които по закон би трябвало да разследват, разкриват и доказват изтичането на важна информация като част от корупционните практики. Но досега няма разкрит и съден извършител на подобно престъпление. А сведения и информация, която е конвертируема на „пазара“, притежават хора, които имат достъп до нея. Такива са служители на високи позиции в различните ведомства. Депутатите също. Трудно е да повярваме, че част от тях не са изкушени от предложения, на които „не могат да откажат“? И понеже контролът е символичен, течът на информация е дебита на Ниагарския водопад. Няма значение дали властите отричат и признават едно-две кокошкарски изключения.
Проблемът е огромен. Той подкопава устоите на държавата, и обществото, извинявам се за клишето.
Пернишкото ренде сигурно ще поседи в затвора известно време – прекалено голям шум се вдигна. Големите продавачи и купувачи на ценна информация обаче засега са недосегаеми. Бизнесът продължава с лудо темпо.
Затова не вярвам, че нещо ще се промени – заложени са големи пари и интереси. Замесените знаят как да държат закона далеч от инфодобива.
Мишките могат да победят хищните котараци в два случая: когато имат числено превъзходство, и когато защитават малките си. Изводът е ясен.
Огнян Стефанов
