Родители, психолози и учители все по-често предупреждават, че достъпът на деца до наркотици става по-лесен, а социалните мрежи и чат приложения променят начина, по който вещества достигат до ученици. Държавата има стратегии, училищни кампании и местни програми за превенция, но големият въпрос остава: работят ли те и стигат ли навреме до семействата? Данните не показват „епидемия“, но сочат устойчив проблем, който започва още в ранните тийнейджърски години.
Психолози: родителите често остават сами
Психолози предупреждават, че възрастта на първи контакт с вещества тревожи родители и специалисти, а достъпът до дрога през социални мрежи и мобилни приложения прави проблема по-труден за овладяване.
Много родители не знаят към кого да се обърнат, ако подозират употреба на наркотици, особено в малки населени места, където достъпът до специалисти е ограничен. Забраните и ограничаването на интернет сами по себе си не решават проблема. Превенцията би следвало да започва много по-рано – чрез разговори за емоции, натиск от средата и умения за справяне с трудни ситуации.
Какво показват данните?
Последното национално изследване сред ученици от 8-и до 12-и клас, проведено през 2025 г. сред над 4500 ученици, показва, че 12,6% от младежите на възраст 15–19 години съобщават за употреба на незаконен наркотик през последните 12 месеца. Най-често употребяваното вещество остава канабисът – около 10,3%. Делът расте с възрастта и достига над 16% при учениците в 11-и и 12-и клас, сочат данните на Националния фокусен център (Focal Point) за наркотици и наркомании.
Данните за последните 30 дни показват по-ниски стойности – 7,6% от учениците съобщават за употреба на незаконен наркотик, а 6,2% – на канабис. И тук тенденцията е към увеличение в по-горните класове.
Това означава, че употребата не е масова, но остава достатъчно разпространена, за да тревожи здравните власти и училищата.
Какво прави държавата?
България има Национален фокусен център по наркотици и наркомании, който събира данни и координира политики, както и Национална стратегия за борба с наркотиците. На местно ниво действат общински съвети по наркотични вещества, които организират кампании, обучения и работа в училища.
Училищата провеждат лекции, срещи със специалисти и информационни кампании, а при съмнения за употреба или разпространение могат да бъдат включени полиция, социални служби и психолози. В последните години институциите поставят акцент и върху превенцията на нови вещества и рискове като синтетични наркотици и фентанил.
Работят ли кампаниите?
Тук отговорът е по-сложен.
Няма публични български оценки, които еднозначно да показват, че училищните кампании сами по себе си намаляват употребата. Международни анализи сочат, че еднократни лекции, плашещи послания или кампании тип „кажи не на дрогата“ имат ограничен ефект. По-успешни се оказват дългосрочните програми, които включват родители, училище, психолози и развиване на социални и емоционални умения у децата.
Европейската агенция за наркотиците също предупреждава, че превенцията трябва да бъде постоянна, основана на доказателства и адаптирана към средата, в която живеят децата – включително онлайн пространството.
Големият въпрос: система или кампании „на парче“?
Формално система има – стратегии, институции, кампании и координация между ведомства. На практика обаче достъпът до помощ често зависи от мястото, в което живее семейството, финансовите възможности и активността на конкретното училище или община.
Затова въпросът вече не е само дали децата имат достъп до наркотици. А дали обществото има достатъчно работеща, ранна и леснодостъпна система, която да стига до тях преди проблема да стане видим.
