Руската рубла достигна най-високото си ниво от повече от три години насам, засилвайки натиска върху бюджета на Москва в момент, когато войната в Украйна навлиза в петата си година, пише Financial Times в анализ за състоянието на руската икономика. От 19 март насам рублата е поскъпнала с над 20% спрямо долара и еврото, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп удължи изключението от санкциите върху руския петрол на фона на енергийната криза, предизвикана от конфликта между САЩ, Израел и Иран.
Въпреки че приходите от износ на петрол са се увеличили, поскъпването на рублата създава сериозни проблеми за останалите руски износители. По-силната валута прави руските стоки по-малко конкурентоспособни на международните пазари, докато слабият внос – ограничен от санкциите и стагниращата икономика – намалява ефекта от по-евтините чуждестранни стоки върху инфлацията.
„Руската икономика е ориентирана към износа, така че значителното поскъпване на националната валута носи повече вреди, отколкото ползи“, коментира анализаторът Александър Потавин от московската брокерска компания Finam. Представител на една от най-големите руски банки определя „прекалено силната“ рубла като „де факто данък върху износителите“.
В момента рублата се търгува около 71 за долар, при 115 рубли в началото на 2025 г. Това е най-силното ѝ ниво спрямо американската валута от февруари 2023 г., а спрямо дъното от началото на миналата година ръстът надхвърля 60%. Самият Владимир Путин наскоро призна, че „силната рубла“ е сред „тъжните“ проблеми пред руската икономика.
Износът на енергийни ресурси формира около една пета от приходите в руския бюджет. Въпреки че войната с Иран е повишила приходите от петрол, силната рубла удря други ключови сектори като металургията, производството на торове и износа на зърно.
„В момента валутният курс буквално убива руската търговия със зърно“, казва Маша Беликова от Fastmarkets Agricensus. По думите ѝ руските износители трудно намират цени, които едновременно да носят печалба и да останат конкурентни.
Основната причина за поскъпването на рублата е сериозният търговски дисбаланс – Русия продава повече в чужбина, отколкото внася. В същото време много канали за изтичане на капитали остават блокирани заради санкциите, включително международни банкови преводи и изплащането на дивиденти.
Руската централна банка продължава да поддържа висока основна лихва от 14,5%, за да овладее инфлацията, която през април е достигнала 5,6% на годишна база. Преди година лихвите бяха 21%, а инфлацията – около 10%. Руският министър на икономиката Максим Решетников предупреди още миналия месец, че рублата вероятно ще остане по-силна, отколкото мнозина биха желали, което ще се превърне в едно от основните предизвикателства пред икономиката. Бизнесът в Русия се опасява, че силната валута ще намали бюджетните приходи от износ и може да доведе до ново увеличение на данъците върху компаниите.
Според икономисти засега натискът върху държавните финанси остава управляем, тъй като бюджетът за 2026 г. е изчислен при цена на руския петрол от около 59 долара за барел. Въпреки това приходите от енергийния сектор през първите четири месеца на годината са с 40% по-ниски спрямо същия период на миналата година, като една от причините е именно силната рубла.
Анализатори от руския икономически център CMASF предупреждават, че валутният курс вече представлява „съществен риск“ за бюджета и до края на годината може да доведе до недостиг между 1,6 и 1,7 трилиона рубли.
Въпреки това експертите смятат, че Москва едва ли ще прибегне до извънредни мерки за отслабване на рублата. Според валутния анализатор Сергей Романчук руската централна банка остава привързана към политиката на плаващ валутен курс, който според нея помага на икономиката да се адаптира към външни шокове. По думите му промяна в тази стратегия би имало само ако рублата достигне „наистина крайни нива“ на поскъпване.
