Ден след срещата с френския президент Еманюел Макрон в Париж, премиерът Румен Радев продължи европейската си обиколка в Брюксел с разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. В публичната част на срещата доминираха очаквани послания за сигурност, инвестиции в отбрана и ролята на България на Източния фланг на Алианса, но без конкретни решения, нови ангажименти или ясно очертани резултати от разговорите.
Рюте: България е важен съюзник на Източния фланг
При срещата в Брюксел Румен Радев заяви, че България има „много важен принос“ за сигурността на НАТО и подчерта, че страната е изпълнила целта за разходи за отбрана, равни на 2% от брутния вътрешен продукт.
По думите му България последователно върви към увеличаване на тези инвестиции до 5%.
„В толкова предизвикателни времена НАТО трябва да осигури силни инвестиции в отбраната, да има ясно виждане и приложима стратегия, реалистичен подход към предизвикателствата“, каза премиерът.
Радев добави, че задачата на НАТО е да защитава „всяка педя“ от територията на Алианса и че страните членки трябва да намерят „балансиран микс“ между укрепването на националните способности и приноса към общите способности на пакта.
Той посочи още, че България инвестира в модернизацията на въоръжените сили, включително със средства родно производство, и че е важно да се инвестира и в хората, за да бъдат привличани и задържани мотивирани кадри.
От своя страна Марк Рюте заяви, че България е важен съюзник на НАТО и има ключова роля за сигурността в Черноморския регион.
„България е важен съюзник и помага в защитата на източния фланг на НАТО“, каза генералният секретар.
Той отбеляза още ролята на страната като домакин на сили за изнесено присъствие, приноса към мисията в Косово KFOR и значението на българската военна индустрия за Алианса.
Среща с много послания, но малко конкретика
Публичната част на разговора между Радев и Рюте остана в рамките на очакваното – потвърждение на съюзническите ангажименти, повече инвестиции в отбрана и общи позиции за сигурността.
Не бяха съобщени конкретни договорености, нови инициативи или решения, свързани с ролята на България в НАТО, модернизацията на армията или бъдещи съвместни проекти.
Вместо ясно очертани резултати или нови ангажименти, срещата произведе предимно познати послания за сигурност, разходи за отбрана и ролята на България в Алианса. Така и разговорът с Рюте остави усещането за поредна високопоставена визита, след която публично остава повече протокол и политическа реторика, отколкото конкретика за това какво България е договорила или защитила.
След Брюксел – припомняне на Париж
Срещата с Рюте идва ден след работния обяд на Радев с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец. И там публичността остана ограничена. Разговорът приключи без общо изявление, без пресконференция и без коментари пред медиите.
Часове по-късно Макрон публикува кратко съобщение в социалните мрежи, в което посочи, че двамата са обсъдили отбраната, сигурността, енергетиката и конкурентоспособността, както и необходимостта от по-суверенна и единна Европа.
Преди срещата българската страна обяви широк дневен ред – модернизацията на армията, доставка на 3D радари, нови гаубици, въоръжение за патрулните кораби, ядрена енергетика, свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ от „Фраматом“ и въпроса с 12 електрически влака по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сред обсъжданите теми според българската страна са били още европейската интеграция на Република Северна Македония и войната срещу Украйна.
Внимателният тон за войната срещу Украйна
Преди срещата с Макрон Радев заяви, че България е оказвала политическа, хуманитарна, дипломатическа и военна подкрепа за Украйна, но бъдещи решения за финансова и военна помощ трябва да бъдат разглеждани внимателно с оглед на публичните финанси и вътрешните приоритети.
Така в рамките на европейската си обиколка Радев изпраща двойно послание – България подчертава ролята си като съюзник в НАТО и готовността да увеличава разходите за отбрана, но остава предпазлива, когато става дума за бъдеща подкрепа за Украйна.
Следват срещи с Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща
По-късно днес премиерът трябва да се срещне и с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Засега европейската обиколка на Радев събира серия от срещи на високо ниво, но публичната информация след тях остава ограничена. Това затруднява оценката какви конкретни цели защитава България и какви практически резултати страната очаква от разговорите в Париж и Брюксел.
