Липсата на физически труд и все по-рядкото използване на „мъжката сила“ в ежедневието може да подхранва част от токсичните прояви на съвременната мъжественост. Това мнение изрази Sting в интервю, цитирано от The Guardian.
Повод за коментара му е новата постановка на мюзикъла „The Last Ship“, който ще бъде поставен в лондонския Уест Енд тази есен. Спектакълът разказва за последните дни на корабостроителница, вдъхновена от индустриалния север на Англия, където Стинг е израснал.
„Аз работя с ръцете си всеки ден като музикант и съм късметлия. Рядкост е съвременните мъже наистина да използват ръцете си и силата си, за да правят каквото и да било. Загубили сме нещо там“, казва той.
Според музиканта деиндустриализацията е довела не само до икономически, но и до социални и психологически последици.
„Нямам отговорите, но може би токсичността в обществото в момента е резултат от факта, че сме изгубили тази посока за енергията си, тази мъжка сила. Рядко се налага да я използваме“, допълва Стинг.
Мюзикълът „The Last Ship“ дебютира в Чикаго през 2014 г., а по-късно стига и до Бродуей. Историята е вдъхновена от корабостроителницата „Swan Hunter“ в Уолсенд – район, белязан от индустриалния упадък през 70-те и 80-те години.
Стинг, който е автор на музиката и ще участва в новата постановка през септември, смята, че затварянето на корабостроителниците е оставило трайни белези върху цели общности в Северна Англия.
„Богатството на Великобритания беше създадено в миньорските райони, стоманодобивните градове и корабостроителниците. Всички тези умения бяха захвърлени на бунището заради мечтата на Тачър за икономика, основана на услугите“, казва той.
В центъра на спектакъла стоят мъже, чието усещане за идентичност се разпада заедно със закриването на индустрията.
Един от персонажите пита: „Какви мъже сме без кораб, който да завършим?“
Музикантът подчертава, че не романтизира тежкия труд в корабостроителниците, където условията често са били опасни и вредни за здравето.
„Работеха с азбест и токсични химикали. Но изпитвам носталгия по чувството за общност, в което израснах“, отбелязва той.
По думите му именно усещането за принадлежност и гордост от създаденото е липсващият елемент в много съвременни общества.
„Работата беше ужасна, опасна и тежка, но тези момчета можеха да се обърнат назад и да кажат: „Аз построих това“. Гражданската гордост беше огромна“, казва Стинг.
След смесения прием на Бродуей, „The Last Ship“ постепенно намира своята публика и е преработен с нов текст от драматурга Барни Норис.
Стинг признава, че е избрал по-трудния път, отказвайки да направи т.нар. „джубокс“ мюзикъл, базиран на собствените му хитове.
„Беше изключително трудно и предизвикателно, но и най-възнаграждаващото начинание в живота ми“, казва музикантът.
