Първото официално посещение на Румен Радев в Брюксел в новото му качество на министър-председател очерта с хирургическа точност двуличието на европейската дипломация. От трибуната на евроатлантическия елит визитата му изглеждаше като парад на компромисите – бързи поздравления за изборната победа, потупвания по рамото за еврозоната и пълноправния Шенген, гарнирани със сериозен подтекст зад кулисите. Брюксел демонстрира, че е готов да отвори широко вратите на европейското семейство за София, но само при условие, че новият български премиер не криви от общия геополитически курс.
Протоколните прегръдки дойдоха от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който побърза да ласкае Радев с думите, че „България е в сърцето на Европейския съюз“.
На думи всичко изглеждаше отлично – признание за интеграционните успехи на страната и заявка за обща работа в името на просперитета. Радев използва момента, за да потърси съюзници сред по-бедните държави в ЕС по линия на оста София–Лисабон, опитвайки се да защити традиционните кохезионни фондове и земеделски субсидии от очертаващото се пренасочване на европейския бюджет към военната индустрия.
Хладният душ обаче последва веднага след това, по време на срещата с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Зад дипломатическия етикет и обсъждането на забавянията по Плана за възстановяване изплува истинското послание на Брюксел, уловено и коментирано остро от опозицията в София: Фон дер Лайен недвусмислено напомни на Радев какви са твърдите ангажименти на България към Украйна. Политическото минало на българския премиер и неговите позиции по отношение на конфликта очевидно все още будят дълбоко недоверие в европейските централи.
Така първата брюкселска совалка на премиера Радев се превърна в урок по политически реализъм. От една страна, България получава признание като стабилен и диверсифициран партньор в енергетиката и сигурността по Източния фланг. От друга страна, Брюксел ясно показа, че еврозоната и европейските милиарди за технологична модернизация вървят в пакет с безкомпромисна геополитическа лоялност. Зад официалните усмивки и поздравления остана ясният знак – доверието към новата власт в София не е дадено назаем, а ще се измерва с действия по най-парещата за Европа тема.
