Европейският съюз подготвя мащабен пакет от извънредни правомощия, който ще позволи на Брюксел да се намесва директно във веригите за доставки на полупроводници при кризи с недостиг — включително чрез принуждаване на производители на чипове да пренареждат и дори да нарушават съществуващи търговски договори. Според проектозакон, цитиран от Financial Times, Европейската комисия ще получи разширени инструменти за управление на критични индустриални вериги, като част от по-широката стратегия за укрепване на технологичната автономност на блока.
Сред предвидените мерки е и въвеждането на общи европейски поръчки на полупроводници, които да увеличат преговорната сила на ЕС и да ограничат конкуренцията между отделните държави членки при недостиг. Този подход би означавал значително разширяване на ролята на ЕС в директното управление на индустриалните доставки — включително модел, подобен на този, използван при съвместните покупки на ваксини по време на пандемията от COVID-19.
В условия на нарастващо геополитическо напрежение между Съединените щати и Китай, в Европа се засилват опасенията, че полупроводниците могат да се превърнат в инструмент на икономически натиск. Тези рискове се задълбочават от силната зависимост на Европа от Тайван, който е водещ световен център за производство на високопроизводителни чипове.
Напрежението около веригите за доставки беше ясно демонстрирано миналата година, когато нидерландското правителство пое контрол над производителя на чипове Nexperia от китайския му собственик на фона на опасения, че производствени мощности и активи могат да бъдат изнесени извън Европа. Последвалото забавяне в доставките от китайското подразделение на компанията доведе до сътресения в автомобилната индустрия и принуди някои производители да намалят продукцията си.
Новият проектозакон, който все още може да бъде променян преди официалното си представяне, предвижда Европейската комисия да получи широки правомощия при кризи, застрашаващи доставките на ключови продукти — включително оръжия, медицинско оборудване, цифрова инфраструктура и други стратегически стоки.
При обявяване на кризисна ситуация Комисията ще може да налага глоби до 300 000 евро на компании, които отказват да предоставят информация за капацитета на своите вериги за доставки. Освен това Брюксел ще има право да задължава производителите на полупроводници да приоритизират критични поръчки, дори ако това изисква пренареждане на вече съществуващи договори.
Сред ключовите инструменти е и механизмът за общи европейски покупки, който цели да засили позицията на ЕС на глобалния пазар и да предотврати вътрешна конкуренция между държавите членки за ограничени количества чипове. В този сценарий Европейската комисия би действала като централен купувач от името на целия блок — по аналогия с ролята ѝ при осигуряването на ваксини по време на пандемията.
Така нареченият Chips Act е част от по-широката стратегия на ЕС за намаляване на зависимостта от технологиите на Съединените щати и Азия чрез развитие на собствени индустриални алтернативи — от полупроводници и облачни услуги до изкуствен интелект. Въпреки това самият ЕС признава, че в момента е „почти изцяло зависим от Съединените щати и Азия“ за най-напредналите чипове. Сложността на глобалните вериги за доставки е изключително висока — например една система на Nvidia включва хиляди доставчици в десетки държави.
В момента Европейският съюз произвежда по-малко от 10% от световните полупроводници, а амбициите за удвояване на този дял до 2030 г. изостават от графика.
Още по-съществена е зависимостта от Тайван, където базираната компания TSMC произвежда над 90% от най-напредналите чипове в света. Всяка ескалация на напрежението около острова — който Китай смята за своя територия и не изключва използване на сила за установяване на контрол — би могла да предизвика сериозни глобални дефицити. Подобен сценарий би засегнал директно ключови индустрии — от смартфони и автомобилна електроника до изкуствен интелект, медицинска техника и центрове за данни, които зависят от най-модерните полупроводници.
