Народното събрание прие ключови текстове от новия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, предвижда създаването на нов модел за работа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), както и разширяване на механизмите за наблюдение, проверки и разследване на корупционни престъпления. Според приетите текстове противодействието на корупцията ще се осъществява чрез наблюдение, анализ на сигнали и доклади за несъответствия, както и чрез разследване на престъпления, свързани с публични длъжности.
Законопроектът предизвика продължителни дебати в пленарната зала, като парламентарните групи изразиха различни позиции относно правомощията на бъдещия антикорупционен орган.
От ГЕРБ–СДС заявиха подкрепа за законопроекта, като подчертаха, че борбата с корупцията трябва да бъде водещ държавен приоритет. Според парламентарната група положителен елемент е начинът, по който ще се формира съставът на комисията – чрез участие на различни професионални и институционални квоти, което според него би повишило общественото доверие. В същото време те изразиха резерви към разследващите функции на комисията, като според тях подобни правомощия традиционно принадлежат на прокуратурата и МВР.
Подкрепа за проекта заявиха и от Продължаваме промяната, откъдето определиха като ключов въпрос необходимостта от независими разследвания без политически натиск. Те обаче настояват за по-строг контрол върху бъдещите разследващи инспектори и подкрепи идеята за оценка на професионалната им почтеност и предишна дейност.
От Демократична България също поставиха под въпрос ефективността на разследващите функции на КПК. Според тях проблемът не е единствено в структурата на комисията, а в липсата на реформа в прокуратурата.
От Прогресивна България защитиха модела на новата комисия и отхвърлиха опасенията, че тя може да бъде използвана за политически натиск. Според Иван Вачев рискът от превръщането на КПК в „политическа бухалка“ е ограничен именно заради начина на формиране на органа, в който участват представители на различни институции.
С приетите текстове парламентът окончателно регламентира структурата на новата Комисия за противодействие на корупцията. Тя ще бъде независим специализиран държавен орган с постоянно действие и ще се състои от петима членове. Един от тях ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента, а останалите ще бъдат определяни съответно от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет.
Законът предвижда членовете на комисията да бъдат юристи с най-малко 10 години професионален стаж и високи професионални и нравствени качества. Мандатът им ще бъде петгодишен, а председателят ще се определя на ротационен принцип чрез жребий за срок от една година.
Приетите текстове включват и ограничения за членовете на комисията. Те няма да могат да заемат други държавни или общински длъжности, нито да членуват в политически партии или коалиции.
Комисията ще представя доклад за дейността си на всеки шест месеца пред ресорната парламентарна комисия, а веднъж годишно ще внася подробен отчет в Народното събрание, президентската институция и Министерския съвет.
Сред спорните текстове, приети от депутатите, е и разпоредбата, според която членовете на комисията и разследващите инспектори няма да носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на служебните им задължения, освен ако не е извършено престъпление от общ характер.
