На фона на застой по фронтовата линия във войната срещу Украйна и признаци на нарастващо недоволство в Русия, президентът Владимир Путин изглежда е готов да засили въздушните удари срещу Киев. Според анализ на Associated Press Кремъл се опитва да промени общественото усещане за хода на войната, която навлезе в петата си година, и да убеди руската публика, че Москва запазва инициативата.
През последните дни Москва предупреди, че ще нанася „последователни и системни“ ракетни удари срещу Киев и призова чуждите посолства да обмислят евакуация от украинската столица. Заплахите идват на фона на засилена руска реторика срещу европейските съюзници на Украйна и военни учения на руските ядрени сили.
Застой на фронта и украински контраудари
След напредък през миналата година руските сили в последните месеци са забавили темпото на настъпление по фронтовата линия, дълга над 1000 километра. В същото време украинската армия е увеличила далекобойните удари и е провела успешни контраатаки, връщайки част от загубени позиции.
По оценка на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Institute for the Study of War темпът на руското настъпление е в застой, докато Украйна използва нови тактики, за да излезе от позиционната война.
Това усложнява една от основните цели, обявени от Кремъл – пълен контрол над източната украинска Донецка област. Киев продължава да отхвърля исканията на Москва да се изтегли от контролираните от Украйна части на региона като условие за примирие.
Украинските удари достигат все по-дълбоко в Русия
Паралелно Украйна разширява атаките срещу руска инфраструктура, енергийни съоръжения и военна индустрия.
По данни, цитирани от AP, опасенията от украински дронове са довели до ограничаване на мащаба на парада за 9 май в Москва. Няколко дни по-късно атака с дронове в предградията на руската столица уби трима души и показа, че дори силно охраняваната столица не е напълно защитена.
Руски депутати вече са одобрили законопроект, според който банки и големи обекти трябва сами да финансират системи за заглушаване на дронове.
Икономика под натиск и признаци на умора
Според анализатори икономиката на Русия започва да усеща по-силно ефекта от продължителната война. След първоначалния тласък от високите военни разходи растежът се забавя, а властите увеличават данъците и вътрешното финансиране, за да ограничат бюджетния дефицит.
Наблюдатели посочват и признаци на обществено недоволство. Ограниченията върху мобилния интернет и приложения за комуникация предизвикват критики, включително от фигури, смятани за близки до Кремъл.
Според руския анализатор Татяна Становая украинските удари, ограниченията и икономическият натиск постепенно отслабват доверието във Владимир Путин, макар към момента да няма непосредствена заплаха за управлението му.
Нови заплахи към Киев и европейските съюзници
След украински удар по общежитие в окупираната част на Източна Украйна, при който според Москва са загинали 21 души, Путин нареди масиран ракетен удар срещу Киев и околностите му.
Руското външно министерство заяви, че ще нанася „системни“ удари срещу обекти, свързани с производство на дронове и „центрове за вземане на решения“ в украинската столица.
Москва отправи предупреждения и към европейски държави, подкрепящи Украйна. Руското външно разузнаване заяви, че членството в НАТО няма да защити балтийските страни, ако позволят територията им да бъде използвана за атаки срещу Русия.
На този фон американският държавен секретар Марко Рубио предупреди, че рискът от по-широка ескалация остава висок.
„Опасността при такива войни е, че винаги съществува риск от разширяване и прерастване в нещо ново“, заяви той.
