Докато България празнува медалите на националките по художествена гимнастика, кадри от трибуните на Европейското първенство във Варна повдигнаха въпрос, който трудно може да бъде подминат. Сред официалните гости бе забелязана руската посланичка в София Елеонора Митрофанова, седнала до Нешка Робева.
Въпросът е защо представител на държава, която вече години води войната срещу Украйна, присъства спокойно на едно от най-престижните спортни събития в България. Кой я е поканил? Кой е решил, че това е приемливо? И защо няма публично обяснение?
Само преди седмици Русия постави под съмнение български успех в същия спорт. А днес официалният ѝ представител присъства сред гостите на Европейското във Варна. Как точно това трябва да изглежда нормално?
Митрофанова не е случаен дипломат. Тя представлява държава, която извършва масови удари срещу цивилна инфраструктура, убива жени, деца и възрастни, принудително депортира на украински граждани и отвлича деца от окупирани територии. Международни разследвания и институции от години документират военни престъпления, изтезания и нарушения на международното право.
На този фон присъствието ѝ на спортен форум в страна член на ЕС и НАТО изглежда не просто спорно, а морално неприемливо. А кадрите с Нешка Робева до нея добавят още един въпрос – какъв сигнал изпраща подобна близост и защо никой не смята за нужно да я обясни.
Кадрите от Варна идват скоро след друг силно символичен момент – украинската гимнастичка София Краинска запуши ушите си по време на руския химн след финала на лента при девойките, спечелен от рускиня. Момичето беше принудено да слуша химна на държава, която бомбардира градовете ѝ, разрушава домове и превръща ежедневието на милиони украинци в живот под тревоги и страх.
Това пък насочи вниманието към връщането на Русия със знаме и химн на международни спортни форуми, въпреки че войната срещу Украйна продължава, а украински спортисти и техните семейства продължават да живеят под заплахата от въздушни удари, разрушения и несигурност.
Русия оспорва български успех, а представителят ѝ е сред гостите
Контекстът прави ситуацията още по-неудобна. Само в средата на май, след като българският ансамбъл спечели златото на Европейската купа в Баку пред руския тим с неутрален статут AIN2, Москва постави под съмнение успеха на българките и поиска проверка на оценките.
Руският отбор, който формално се състезава като „неутрален“, е свързан с клуба „Небесна грация“ на Алина Кабаева – олимпийска шампионка, считана за една от най-влиятелните фигури в руската художествена гимнастика и от години свързвана с Владимир Путин.
Вместо поздравления за българската победа последваха внушения за несправедливо съдийство и жалби. За мнозина това бе пореден пример за модел, добре познат от годините на руското влияние в художествената гимнастика – натиск, съмнения около съдийството и отказ да бъде признат чужд успех.
Точно затова кадрите от Варна пораждат още повече въпроси. Само дни след като Русия постави под съмнение златото на българските гимнастички, официалният представител на Москва присъства на Европейското в България сред специалните гости.
След като само преди седмици Русия постави под съмнение българска победа, кой в България е решил, че официалният представител на Москва трябва да бъде сред гостите на Европейското – и защо никой не вижда проблем в това?
Какво виждат украинските българи
И тук идва още един въпрос. Как и защо представител на държава, която води войната срещу Украйна, е приет като официален гост на подобно събитие?
Русия не е абстрактна геополитическа тема. Това е държава, чиито действия във войната срещу Украйна са свързвани с удари по жилищни квартали, разрушени болници и училища, убити цивилни, обвинения за изтезания, депортации и принудително извеждане на деца от окупирани територии.
Всичко това не е абстрактно за България. Хиляди украински граждани, включително бесарабски българи и семейства с български корени, избягаха именно от войната срещу Украйна и днес живеят в страната. Част от тях са загубили домове, близки, работа и сигурност. За тези хора войната не е телевизионен фон и не е дипломатически спор. Тя е лична травма и ежедневна реалност.
На фронта в Украйна се сражават и загиват украински българи, които защитават домовете и страната си. Хиляди цивилни в Одеска област – регион с голяма българска общност – живеят под постоянна заплаха от руски ракетни и дронови атаки. Има разрушени домове, прекъсвания на ток и вода, ранени и убити цивилни.
Точно затова подобни кадри за мнозина изглеждат като опасна нормализация – сякаш войната е далечен шум, а не конфликт, който продължава да убива цивилни и да променя съдби. Как изглежда присъствието на официалния представител на Русия на празнично спортно събитие през очите на украинските българи?
Именно затова въпросът не е кой е седнал на трибуната, а какво казва за България фактът, че подобно присъствие очевидно е прието – без обяснение, без дистанция и без особен обществен дискомфорт.
