След победата на партията Тиса на парламентарните избори през април в Унгария се наблюдава отчетлив спад в аудиторията на редица медии, традиционно свързвани с управлението на Виктор Орбан. Това показва анализ на унгарския портал 444.hu, базиран на данни на международната компания Gemius, която следи онлайн трафик и медийно потребление.
Според данните, цитирани от БГНЕС, посещаемостта на някои от най-големите про-Орбан сайтове е намаляла средно с около 40% само в рамките на няколко дни в края на май. Тенденцията за спад засяга едновременно няколко водещи издания, което според анализаторите е необичайно за подобен тип медийни платформи.
Сред най-силно засегнатите е порталът Origo, който според 444.hu често публикува съдържание в подкрепа на Кремъл и руската политика. Данните показват, че на 18 май сайтът е имал около 469 500 реални потребители, докато само шест дни по-късно – на 24 май – те спадат до приблизително 170 700. Средната посещаемост за периода 22–28 май е с над 50% по-ниска спрямо предходната седмица.
Подобна тенденция се наблюдава и при други медии, свързвани с доскоро управлявалата партия Фидес. Онлайн изданието Magyar Nemzet достига пик от 182 600 посетители на 18 май, но до края на месеца аудиторията му спада до около 72 700. Таблоидът BorsOnline също отчита рязко понижение – от над 300 000 потребители до около 132 700 в рамките на няколко дни. Порталът Mandiner регистрира още по-осезаем срив – от 186 300 до около 52 100 реални посетители.
Според анализа на 444.hu спадът започва след 22 май и обхваща всички разглеждани сайтове едновременно, след кратък период на повишен интерес между 18 и 20 май. В пика си четирите медии са привличали средно около 696 000 дневни потребители, докато само седмица по-късно този брой намалява до приблизително 395 000.
Авторите на анализа посочват няколко възможни обяснения за рязкото свиване на аудиторията – намалено производство на съдържание, ограничени бюджети за онлайн реклама, технически затруднения или липса на централизирана координация в редакционната политика. Те обаче отбелязват, че едновременното проявление на всички тези фактори е малко вероятно.
Медийните обръчи на Орбан и руската пропаганда
Медийната система в Унгария при управлението на Виктор Орбан често беше описвана от международни наблюдатели като модел на „превземане на медиите“, при който контролът не се упражнява чрез директна цензура, а чрез икономически и административни механизми. Организацията „Репортери без граници“ определя този процес като постепенна концентрация на медийна собственост и влияние в ръцете на политическата власт и свързани с нея икономически кръгове.
Още през 2011 г. започва първият ключов етап от тази трансформация, когато обществените медии – държавната телевизия, радио и информационната агенция MTI – са обединени в структурата MTVA. Тя попада под контрола на политически назначени ръководства, а редакционната политика постепенно се измества от плуралистично отразяване към възпроизвеждане на правителствени позиции. Паралелно с това независимите медии са подложени на икономически натиск чрез пренасочване на държавната реклама, като според оценки до 90% от публичните рекламни средства отиват към проправителствени издания. Това поставя независимите редакции в зависимост от частни рекламодатели, които често се оттеглят от страх от регулаторен натиск.
През 2018 г. процесът достига нов мащаб със създаването на фондацията KESMA, към която чрез дарения на бизнесмени, близки до Орбан, са прехвърлени близо 500 медии – телевизии, вестници, радиа и онлайн платформи. Така значителна част от медийния пазар в страната започва да функционира под единен политически и редакционен контрол, като анализи оценяват, че около 80% от медийната среда възпроизвежда сходни наративи.
Тази вътрешна консолидация съвпада с нарастващо геополитическо сближаване между правителството на Орбан и Москва. Макар партията „Фидес“ да възниква като антикомунистическа формация, през последното десетилетие унгарската държавна политика и медийна реторика все по-често се доближават до руските позиции. Според медийни експерти в редица случаи границата между унгарската правителствена пропаганда и руските държавни наративи практически се размива.
Това се случва чрез няколко основни механизма. Част от държавните и проправителствени медии автоматично препечатват материали от руските агенции ТАСС и РИА Новости чрез информационната система на MTI, което води до масово разпространение на руска интерпретация на събитията, включително войната в Украйна. В същото време се наблюдава системно използване на език, който омекотява или избягва термини като „война“ и „агресия“, заменяйки ги с формулировки като „конфликт“ или „специална операция“, сходни с официалната руска терминология. Паралелно с това украинското ръководство често е представяно в негативна светлина, включително чрез политизиране на въпроса за унгарското малцинство в Закарпатието.
Основният политически наратив на Орбан – че неговото управление представлява „партията на мира“, докато Западът и опозицията са „партия на войната“ – допълнително се припокрива с руската пропагандна рамка, която обвинява ЕС и САЩ за ескалацията на конфликта чрез подкрепата си за Украйна.
Към тази картина се добавят и разследвания за външно влияние и натиск върху институциите. Журналистически разследвания разкриха, че руската военна разузнавателна служба ГРУ е имала продължителен достъп до вътрешни системи на външното министерство на страната, но правителството на Орбан прикри случая, вместо да проведе официално разследване.
В резултат на тези процеси се оформя медийна среда, която има силно влияние върху обществените нагласи. Социологически данни показват, че значителна част от поддръжниците на управляващата партия възприемат Русия като страна, „провокирана“ към война, а отговорността за конфликта в Украйна се прехвърля върху САЩ и Европейския съюз. Така чрез комбинация от медийна концентрация, икономически контрол и синхронизирани информационни наративи се формира обществено мнение, което в значителна степен съвпада с ключови послания на руската държавна пропаганда.
Това е добър урок как превземането на медийната среда може да промени в една или друга посока общественото мнение. Урок, който българското общество трябва да научи, и върху него да изгради защитни механизми срещу подобен сценарий. Особено в момент, в който една партия на практика вече притежава цялата власт в България.
Без четвъртата, надяваме се.
