Фирми, опериращи на гръцкия пазар, използват POS терминали, доставяни най-вече от България, за да пренасочват обороти и да укриват данъци, твърди гръцкото издание Capital.gr. Според публикацията схемите водят до значителни загуби за гръцкия бюджет, тъй като част от приходите изобщо не се декларират в страната, а се отчитат в чужбина.
Според информацията на изданието и данни, засечени от гръцките власти, както и от институции в Брюксел и Франкфурт, става дума за система, при която търговски дружества използват безжични POS терминали, закупени или доставени от страната ни и други балкански държави, свързани с банкови сметки в трети страни, включително Малта. По този начин плащанията с карти – кредитни, дебитни или предплатени – се обработват извън гръцката банкова система.
Устройствата поддържат всички основни международни картови схеми, включително Visa, Mastercard и JCB, и позволяват плащания чрез чип, магнитна лента и безконтактни технологии. Към тях често се издава и фирмена дебитна карта, свързана с еврова сметка, която се управлява извън Гърция и има собствен IBAN. Така средствата от продажби постъпват директно по сметка в чужда банка, а не в гръцката финансова система.
Според описаната схема парите се превеждат почти моментално след всяка трансакция, което позволява на собствениците на фирмите да ги теглят или прехвърлят чрез фирмени карти от банкомати в Гърция и чужбина, както и да ги насочват към други международни сметки. По този начин бизнесите на практика избягват ограниченията и контрола върху движението на капитали и не декларират реалните си обороти в Гърция.
Последиците, според гръцките източници, са двупосочни – от една страна държавата губи значителни данъчни приходи, а от друга се изкривява икономическата картина в ключови сектори като туризма и търговията, където част от оборота остава „невидим“ за статистиката и данъчните власти.
Властите в Атина, заедно с европейски институции, вече са идентифицирали проблема като системен. Паралелно с това в Брюксел се обсъждат мерки за ограничаване на подобни практики, включително въвеждане на разделение между „стари“ и „нови“ средства в банковата система и облекчаване на движението на нови постъпления, за да се намалят стимулите за изнасяне на обороти извън страната. Подобен модел вече е прилаган в Кипър след въвеждането на капиталови ограничения.
Случаят поставя под внимание не само въпроса за данъчния контрол в Гърция, но и по-широкия проблем с трансграничните финансови практики, при които технологични решения като POS терминалите се използват за заобикаляне на национални регулации и източване на приходи.
