Уникална възможност за всички, които мечтаят за собствен безлюден остров. Гръцкият остров Макри е обявен за продажба на търг с начална цена от 247 000 евро. Ниската цена се дължи на ограниченията за строителство в голяма част от острова.
Тази островна територия е част от Ехинадските острови, които от своя страна са част от Йонийските острови и принадлежи на община Итака. Тя обхваща 0,983 квадратни километра, където поради ограничения не могат да се строят нито хотелски комплекси, нито индивидуални къщи. Въпреки това на земята има малка къща, цистерна и параклис.
Въпреки това, офертата е предназначена за тези, които искат да използват земята за земеделие, развлекателни дейности или за живот в изолация на безлюден остров.
Има ли уловка?
Възможно ли е наистина един гръцки остров, обявен за продажба с реклама, че може да се превърне в ултралуксозен туристически комплекс, да струва колкото панелка в София. Възможно е, но при определени условия. Този специално излиза на пазара на много по-висока стойност, но постепенно се превръща в пример за сблъсъка между инвестиционните мечти и сложната административна и екологична реалност в южната ни съседка.
През 2022 г. островът е предложен от луксозни агенции за недвижими имоти с първоначална цена от около 8 милиона евро. Плановете на потенциалните инвеститори тогава звучат впечатляващо – развитие на петзвезден комплекс с вили и ексклузивна туристическа инфраструктура. На практика обаче още на етапа на интерес става ясно, че сделката е далеч по-сложна от стандартна покупка на частен остров.
Основната пречка се оказва екологичният статус на територията. Островът е част от националния парк „Месолонги–Етолико“ – една от най-големите защитени лагуни в Средиземноморието – и попада в европейската екологична мрежа Natura 2000. Това означава, че всякакво строителство, дори минимална инфраструктура, изисква издаване на специален президентски указ в Гърция. Процедурата е не само сложна, но и изключително бавна, като на практика може да продължи години без гаранция за положителен резултат.
Към екологичните ограничения се добавя и сериозна правна и финансова тежест. Според гръцки финансови медии островът е бил собственост на бизнесмена Стефанос Лиоварос чрез туристическата му компания Argo, но впоследствие е конфискуван от „Пиреус Банк“ заради необслужвани кредити. По данни на разследване на финансовия сайт Sofokleous10, реалната тежест върху бъдещия купувач далеч надхвърля обявената цена от 247 000 евро. Сделката идва в пакет с натрупани дългове, съдебни спорове и данъчни претенции, които общо надхвърлят 20 милиона евро. Това означава, че всеки инвеститор би трябвало да влезе в продължителни правни процедури, за да уреди задълженията към държавата и кредиторите.
Третият ключов проблем е пълната липса на базова инфраструктура. На острова няма електричество, питейна вода или канализация. Допълнително усложнение е фактът, че територията е класифицирана като „частна горска зона“, което практически изключва стандартно строителство и свързване към континенталната мрежа. Възможностите за захранване с ток и вода чрез подводни кабели се смятат за екологично неприложими. Единствените допустими решения са автономни системи като слънчеви панели, генератори и малки пречиствателни станции, и то основно за ограничени земеделски нужди.
Въпреки тези ограничения, интересът към острова се поддържа от неговата природна и историческа стойност. Ехинадските острови, към които принадлежи Макри, са обвити в митология още от античността. Според легендите те са били нимфи, наказани и превърнати в острови от речния бог Ахелой. Древният географ Страбон отъждествява Макри с митичния остров Дулихий – откъдето според „Одисея“ са изпратени 40 кораба към Троянската война.
В съвременната история районът също привлича внимание от заможни инвеститори. Съседният остров Оксия беше закупен през 2013 г. от бившия емир на Катар шейх Хамад бин Халифа ал-Тани за около 10 милиона долара, но и там амбициозните строителни планове се сблъскаха със сходни административни и екологични ограничения.
Официалният електронен търг за Макри е насрочен за 13 ноември 2026 г. под контрола на синдици. Въпреки медийния интерес, анализатори в Гърция остават скептични, че ще се появи реален купувач. Причината е проста – покупката на острова не представлява просто придобиване на имот, а по-скоро влизане в дълъг и скъп процес, в който природозащитни режими, дългове и бюрокрация превръщат „райския остров“ в тежко управляем правен казус.
