България отчита най-ниското равнище на безработица в Европейския съюз и еврозоната през април 2026 г., сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат. У нас показателят е 2,8%, което представлява спад с 0,1 процентен пункт спрямо март. Така страната заема първа позиция по този индикатор в ЕС и през април, след като вече беше с най-ниска безработица и през предходните месеци, пише БТА.
В рамките на Европейския съюз средното ниво на безработица остава стабилно на 6%, без промяна нито на месечна, нито на годишна база. В еврозоната показателят също се запазва на 6,3%, което също не представлява изменение спрямо март и спрямо април 2025 г.
Общият брой на безработните в ЕС през април се оценява на 13,238 милиона души, от които 11,075 милиона са в страните от еврозоната. На месечна база се отчита спад – със 137 000 души в ЕС и с 84 000 души в еврозоната, докато на годишна база има лек ръст съответно с 82 000 и 45 000 души.
След България в класацията за най-ниска безработица се нареждат Чехия (3,1%), Кипър (3,2%) и Малта (3,6%). В другия край на скалата остават Финландия с 10,6%, Испания с 10,3%, Гърция с 9,5% и Швеция с 8,6%.
Данните показват и положителна тенденция при младежката безработица. В ЕС без работа са 2,913 милиона души под 25 години, а в еврозоната – 2,337 милиона. Делът на младежката безработица спада до 15,1% в ЕС и до 14,7% в еврозоната. За България този показател е 11%, което е понижение спрямо март (11,1%) и значително под нивото от 13% година по-рано.
При половото разпределение безработицата в ЕС през април е 6,2% при жените и 5,8% при мъжете, като при мъжете не се отчита промяна спрямо предходния месец. В еврозоната стойностите са съответно 6,5% при жените и 6% при мъжете.
В България безработицата сред жените е 2,6% – без промяна на месечна база, но по-ниска спрямо 3,3% година по-рано. При мъжете показателят е 3%, което представлява лек спад спрямо март (3,1%) и осезаемо понижение спрямо април 2025 г. (3,5%).
Защо ниската безработица може да е лоша новина
Въпреки че на пръв поглед основната задача на всяко правителство е да осигури препитание за всеки, твърде ниската безработица всъщност невинаги е добра новина. В макроикономиката съществува понятието „прегряване“, което описва ситуации, при които безработицата пада под т.нар. естествено равнище и започва да създава дисбаланси в цялата система.
Когато почти всички хора имат работа, бизнесът се сблъсква с остър недостиг на работна ръка. Това води до ожесточена конкуренция между работодателите, които са принудени или да привличат служители с по-високи заплати, или да увеличават възнагражденията на настоящите си кадри, за да ги задържат. Това изглежда като положително развитие за домакинствата, но за компаниите означава рязко нарастване на разходите.
За да компенсират по-високите разходи за труд, фирмите често повишават цените на своите стоки и услуги. Така започва процес, при който ръстът на заплатите се „изяжда“ от ускоряващата се инфлация, а реалната покупателна способност може дори да намалее.
В икономическата теория този механизъм е описан чрез т.нар. Крива на Филипс, която показва обратната връзка между безработицата и инфлацията. Според тази зависимост ниската безработица обикновено е свързана с по-висока инфлация, докато по-високата безработица води до по-умерен ценови натиск.
Друг проблем, който съпътства почти пълната заетост, е спадът в ефективността на трудовия пазар. Когато няма достатъчно свободни кадри, компаниите често наемат хора, които не отговарят напълно на изискванията за съответните позиции. Това води до по-ниска продуктивност и необходимост от допълнително обучение.
Паралелно с това отслабва и дисциплината на работното място – при липса на конкуренция за работни места служителите имат по-слаба мотивация да подобряват представянето си, тъй като рискът от загуба на работа е минимален.
Икономистите отбелязват и още един ефект – блокиране на структурните промени в икономиката. В нормални условия част от хората сменят работата си, търсят по-добри възможности или навлизат за първи път на пазара на труда. Тази т.нар. фрикционна безработица е важен механизъм за преразпределение на работната сила. При твърде ниска безработица обаче този процес се затруднява и новите, иновативни сектори могат да изпитат недостиг на кадри.
Затова икономистите използват понятието NAIRU – ниво на безработица, при което инфлацията остава стабилна. За повечето развити икономики това равновесно ниво е между 4% и 5%. Когато безработицата падне трайно под около 3%, се приема, че икономиката навлиза в рискова зона, в която натрупаното напрежение може да доведе до инфлационни и финансови сътресения.
В този смисъл прекалено „перфектният“ трудов пазар може да се окаже не признак на сила, а сигнал за икономическо прегряване.
