Близо 1 млн. лв. на ден, 13 години ангажимент и договор, който според критиците поставя „Булгаргаз“ под постоянен финансов натиск – това е фонът, на който бившият служебен министър Росен Христов е предложен за ръководството на ДКК. Сделката с „Боташ“, защитавана през 2023 г. от тогавашния президент, а днес премиер Румен Радев и кабинета на Гълъб Донев като гаранция за енергийна сигурност след руската инвазия срещу Украйна, днес е сред най-оспорваните решения в българската енергетика.
Предложението Христов да влезе в управлението на „Държавната консолидационна компания“ идва в момент, когато въпросите около договора с турската държавна компания не стихват. Напротив – сметката расте, а заедно с нея и спорът дали България е получила инструмент за диверсификация или е подписала едно от най-неизгодните енергийни споразумения в последните години.
Договорът, който струва близо 1 млн. лв. на ден
На 3 януари 2023 г. „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ подписват 13-годишно споразумение, което дава на България достъп до терминали за втечнен природен газ в Турция и възможност този газ да бъде пренасян до българската граница.
Договорът бе представен от президента Румен Радев и тогавашния министър Росен Христов като инструмент за енергийна сигурност и начин страната да намали зависимостта си от Москва след спирането на руския газ.
Росен Христов го нарече „исторически момент“, а Румен Радев говореше за важна крачка към енергийна сигурност. Проблемът се появи, когато започнаха да излизат детайли по финансовите параметри.
Плащаш, дори да не ползваш
Критиките към договора започнаха почти веднага. Причината е една ключова клауза – „Булгаргаз“ се задължава да плаща фиксирана такса за резервиран капацитет, независимо дали реално използва услугата.
Според клаузи от договора, които станаха публични след изтичане на документи, държавната компания е поела ангажимент да плаща по 486 514 долара дневно на „Боташ“ от 1 януари 2023 г. Сумата се формира от резервиран капацитет от 53 200 MWh дневно, който турският оператор трябва да осигури до точката Странджа – Малкочлар на българо-турската граница. Таксата се начислява независимо дали реално се доставя газ.
По данни, цитирани от сегашния министър на енергетиката Жечо Станков, това означава разход от близо 1 млн. лв. дневно. По думите му досега България е платила над половин милиард лева, а реално използваният капацитет е бил многократно по-малък.
Русия продължава да присъства в разговора
Макар договорът да беше представен като част от откъсването от руските енергийни зависимости, част от експертите предупреждават, че ефектът може да е обратен.
Според енергийния експерт Мартин Владимиров споразумението създава риск България да остане зависима от руски газ, но по нов маршрут – през турската инфраструктура. Той определя сделката като своеобразен „Турски поток 2“, тъй като според него тя би могла да позволи пренасочване на руски количества през Турция и България в момент, когато Европа се опитва да се дистанцира от руските енергийни зависимости.
Росен Христов – от защитник на сделката към ръководството на ДКК
Като служебен министър Росен Христов последователно защитаваше договора. Той отхвърляше критиките, че е неизгоден, а Радев също многократно настояваше, че споразумението дава на България стратегическа сигурност.
Предложението Росен Христов да влезе в ръководството на ДКК прави казуса чувствителен не просто заради биографията му, а заради тежестта на самата структура.
„Държавната консолидационна компания“ не е обикновено държавно дружество. Тя е холдинг със 100% държавно участие, през който държавата управлява или контролира участие в предприятия от отбранителната индустрия, машиностроенето, ремонта, производството и търговията. Под шапката ѝ са дружества като ВМЗ – Сопот, „Кинтекс“, „Монтажи“, „Авионамс“ и „Ел Би Булгарикум“ – компании, които работят със стратегическо производство, износ, инфраструктурни дейности или чувствителни държавни активи.
През последните години ДКК е била в центъра на политически спорове – заради големи обществени средства, начина на управление на дъщерни дружества и решения с висока цена за бюджета. Компанията беше особено коментирана покрай ролята на „Монтажи“ при инхаус договорите за язовири за милиарди левове и около управлението на активи в отбранителния сектор.
Точно затова предложението Росен Христов да поеме роля в ДКК трудно остава просто кадрова новина. Договорът с „Боташ“ не е приключил – плащанията продължават, опитите за предоговаряне засега не дават резултат, а политическата отговорност за решенията от 2023 г. остава предмет на спор. На този фон назначение в структура, която управлява стратегически държавни активи и значителен публичен ресурс, неизбежно поставя по-висок праг на доверие и обществено внимание.
