Ден преди последния срок едва 16 от общо 25-те регистрирани участници в изборите за народни представители на 19 април са подали финансовите си отчети в Сметната палата, съобщи Нова телевизия. Съгласно законовите изисквания всички участници в изборите трябва да представят до 3 юни отчет за приходите, разходите и поетите задължения, свързани с предизборната кампания. Срокът е 30 работни дни след изборния ден.
До същата дата отчетност трябва да предоставят и доставчиците на медийни услуги, социологическите и рекламните агенции, както и фирмите за връзки с обществеността, работили по време на кампанията. Данните се подават по утвърден от Сметната палата образец както на хартиен, така и на електронен носител.
От институцията напомнят, че неподаването на отчет в определения срок подлежи на санкция. За нарушението са предвидени глоби в размер от 1 022,58 до 5 112,92 евро. След изтичането на крайния срок Сметната палата ще публикува всички подадени отчети, заедно с информация за дарителите и източниците на финансиране. Това трябва да стане до 18 юни.
Предстои и последващ контрол върху финансирането на кампаниите. В шестмесечен срок след подаването на отчетите Сметната палата ще извърши одити за съответствие между декларираните приходи и направените разходи. Проверки ще бъдат извършвани за всички участници, чиито приходи или разходи по време на кампанията надхвърлят 511,29 евро. Целта е да се установи дали средствата са били набрани и изразходвани в съответствие с изискванията на закона.
Закон или „врата в полето“?
Финансирането на предизборните кампании в България по принцип е подчинено на строги правила, заложени в Изборния кодекс, чиято цел е да гарантират прозрачност и контрол върху произхода на средствата.
Дарения за кампании могат да правят само физически лица – български граждани или граждани на държави от Европейския съюз, които имат избирателни права у нас. Законът забранява финансиране от фирми, еднолични търговци, религиозни институции, държавни и общински предприятия, както и от анонимни дарители и чужденци извън ЕС.
Съществува и лимит за даренията – едно физическо лице не може да предостави повече от 10 000 лева общо в рамките на една календарна година.
За да се гарантира прозрачност, всички парични дарения се извършват по банков път, а при суми над размера на минималната работна заплата дарителят е длъжен да декларира произхода на средствата. Партиите, коалициите и инициативните комитети са задължени да откриват специални банкови сметки за предизборните си кампании, като средствата по тях могат да бъдат използвани единствено за дейности, свързани с участието в изборите.
Какво обаче се случва на практика?
На практика нарушения има след всяко едно издание на изборите. Експерти и наблюдатели от години предупреждават за различни схеми за заобикаляне на правилата за финансиране, като сред най-често срещаните практики са използването на фиктивни дарители, прикрито корпоративно финансиране и укриване на реални разходи.
Един от най-разпространените механизми е т.нар. схема с „бедни, но щедри дарители“. При нея в отчетите на партиите фигурират безработни, пенсионери или хора с ниски доходи, които формално са дарили хиляди левове за кампания. При последващи проверки често се установява, че част от тези лица дори не знаят, че имената им са използвани като дарители.
Съмнения за скрито корпоративно финансиране възникват и когато голям брой служители на една и съща компания правят едновременно значителни дарения за определена политическа сила. Макар подобни действия да не нарушават пряко закона, те пораждат въпроси дали средствата действително са лични.
През последните години се наблюдава и друга тенденция – масово даряване на суми под прага, за който се изисква декларация за произход на средствата. Така формално се спазват законовите изисквания, но контролът върху източника на парите става по-труден.
Одитите на Сметната палата показват и случаи на съмнително усвояване на държавните средства за медийни пакети. Част от финансирането е насочвано към слабо известни или наскоро създадени интернет сайтове, свързвани с лица от ръководството на съответните партии, което поражда съмнения за конфликт на интереси и неправомерно разходване на публични средства.
Сред констатираните нарушения са и неотчетени непарични дарения, като безплатно предоставени автомобили, зали за събития, рекламни площи или услуги. Подобни форми на подкрепа често не попадат в официалните финансови отчети, въпреки че представляват реална помощ за кампанията.
Одиторите засичат и практика част от разходите за реклама и PR услуги да бъдат плащани след изборите. По този начин те не се включват в отчетите за предизборната кампания и официално декларираните разходи изглеждат по-ниски от реалните.
Подобни схеми продължават да бъдат сред основните предизвикателства пред прозрачността на политическото финансиране в страната. А отговорът на въпроса кой плати сметката за изборите остава все толкова уклончив.
