Скандалът около комплекса „Баба Алино“ край Варна отдавна излезе извън рамките на устройствените нарушения, незаконното строителство и въпросите за институционалния контрол. Вместо да се говори за това кой е разрешил изграждането на десетки постройки, кой е подписвал документи и кой е трябвало да упражнява контрол, общественото внимание постепенно бе пренасочено към друго – към украинците.
Това е опасна подмяна.
Защото случаят „Баба Алино“ е история за конкретен инвеститор, конкретни фирми, конкретни чиновници и конкретни институционални решения. Той не е история за един народ.
Кой е Олег Невзоров?
Според публикации в украински медии и документи, цитирани от български издания, името на Олег Невзоров от години е свързвано с противоречиви строителни проекти в Одеса и други части на Украйна. Срещу компании, свързвани с него, са водени разследвания за предполагаеми двойни продажби на имоти, данъчни нарушения и спорове с инвеститори. През 2019 г. Невзоров дори става обект на взривно нападение в Одеса, което украинските власти разследват като опит за убийство.
Самият факт, че украинските медии и институции от години се занимават с неговата дейност, показва нещо важно – проблемите около Невзоров не са създадени в България и не са прикривани от украинската държава.
Напротив. Част от информацията за него идва именно от украински разследвания и съдебни производства.
Още по-малко случаят може да бъде използван като аргумент срещу стотиците хиляди украински граждани, които нямат нищо общо с него.
Какво каза украинското посолство?
След появата на твърдения, че Невзоров се укрива в украинското посолство, посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук категорично ги отхвърли като фалшиви.
Посолството заяви, че всички действия трябва да се извършват според българското законодателство и действащите международни споразумения. Дипломатическата мисия подчерта, че няма право и не извършва действия извън рамките на Виенската конвенция. В официална позиция украинската страна изрази и тревога от нарастващите случаи на ксенофобия и реч на омразата срещу украински граждани в България.
Това е важен детайл, защото в обществения разговор често се създава впечатление, че украинската държава защитава Невзоров, докато истината е, че към момента подобно твърдение не е подкрепено с доказателства.
Кой има интерес от това?
Има и още един въпрос, който почти не се задава.
Ако около Олег Невзоров действително е имало толкова много сигнали, публикации, съдебни спорове и разследвания в Украйна още преди години, защо те не станаха обществено достояние по-рано в България? Защо случаят избухва с такава сила едва сега?
Отговорът засега не е известен, но резултатът е очевиден. Вместо разговор за действията на конкретни институции, за контрола върху строителството и за евентуални корупционни практики, общественият дебат бързо се измести към украинците като общност.
Това е добре познат механизъм. Един конкретен скандал се превръща в повод за генерализации. Вместо да се търси индивидуална отговорност, започва да се говори за колективна вина. Вместо въпросът да бъде „Кой е разрешил това?“, той се превръща във „Виждате ли какви са украинците?“.
Точно такива техники често присъстват в дезинформационните кампании – вниманието се измества от фактите към емоциите, а отговорността от конкретни лица към цели групи хора.
И това е проблем не само за украинците. Това е проблем за българското общество. Защото когато гневът бъде насочен към удобен външен виновник, много по-лесно се пропуска въпросът какво са правили собствените ни институции.
От един човек към цял народ
През последните седмици социалните мрежи се напълниха с послания, че „украинците са неблагодарни“, че „са гости в България“, че „идват само да взимат помощи“ и че случаят „Баба Алино“ доказва нещо за цяла нация.
Подобна логика би означавала, че всеки българин трябва да бъде съден по действията на най-компрометираните български бизнесмени, политици или престъпници.
А никой не би приел това.
Тогава защо го правим с украинците?
Според официални данни след началото на пълномащабната руска инвазия над милион украински граждани са преминали през България. Десетки хиляди остават да живеят и работят тук. Те плащат данъци, наеми, осигуровки, отварят фирми, работят в хотели, ресторанти, IT компании, училища и болници.
Сред тях има учители, лекари, инженери, предприемачи, музиканти и хора, които просто се опитват да започнат живота си отначало след загубата на дом, работа или близки във войната.
Връзки, по-стари от съвременната политика
България и Украйна не са случайни партньори.
На територията на днешна Украйна живее най-голямата българска общност в света – над 200 000 души по данни от последното украинско преброяване. В Бесарабия, Одеска област и района на Болград поколения българи съхраняват езика, традициите и идентичността си вече повече от два века. За десетки хиляди семейства от двете страни на Черно море връзката между България и Украйна не е въпрос на дипломация, а на роднинство.
Малко българи знаят и друг факт. В българската памет Освобождението от османска власт традиционно се свързва с Русия. По-рядко се говори за факта, че значителна част от войниците, преминали Дунав през 1877 г., са от териториите на днешна Украйна. Полкове от Полтава, Харкив, Кийв, Житомир, Одеса и други украински градове участват в ключовите сражения за освобождението на България. Сред командирите, останали в българската история, са генералите Михаил Драгомиров и Фьодор Радецки, чиито биографии са тясно свързани с украинските земи.
Историците отдавна обръщат внимание на този факт. Хиляди украинци загиват в Руско-турската война, а украински градове организират дарителски кампании за подпомагане на войниците и българското население. В Одеса, Кийв, Харкив и Болград и днес има паметници и мемориали, свързани с Освобождението на България.
След възстановяването на украинската независимост през 1991 г. България е сред първите държави, които я признават и установяват дипломатически отношения с Кийв.
Защо България е особено уязвима?
България има сложни отношения с наследството на СССР.
Десетилетия наред страната е определяна като най-лоялен съветски съюзник в Източния блок. Политическият, икономическият и културният живот са силно зависими от Москва.
И до днес това наследство продължава да влияе върху обществените нагласи.
Затова не е случайно, че в България често се наблюдават ситуации, които биха предизвикали далеч по-силен обществен дебат другаде. Пример за това бе появата на руската посланичка Елеонора Митрофанова сред официалните гости на Европейското първенство по художествена гимнастика във Варна, докато войната срещу Украйна продължава, а Русия остава под тежки международни санкции.
Това не означава, че България е „колония“. Но показва колко силно е останало руското влияние в част от обществения и политическия живот.
