Златото изпревари американските държавни облигации и се превърна в най-големия резервен актив в света, след като централните банки продължиха масово да увеличават златните си запаси, а цената на благородния метал почти се удвои през последните две години. Това показва нов доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Financial Times.
Според данните към края на 2025 г. златото представлява 27% от световните резервни активи на централните банки, спрямо 20% година по-рано.
За сравнение, делът на американските държавни облигации е намалял до 22% от 25% през предходната година. Резервите, деноминирани в евро, запазват относително стабилен дял от 15%.
Промяната в структурата на международните резерви отразява стремежа на все повече държави да намалят зависимостта си от щатския долар, който традиционно изпълнява ролята на основна резервна валута в света. Тази тенденция се засили след 2022 г., когато САЩ замразиха част от руските валутни резерви като част от санкциите след нахлуването в Украйна.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард посочва, че геополитическата несигурност продължава да бъде основен фактор за силното търсене на злато от страна на централните банки.
В момента централните банки по света държат над 36 000 тона злато – количество, близко до нивата от ерата на Бретън-Уудската система, когато доларът беше обвързан със златото, а валутните курсове бяха фиксирани. Тогава официалните златни резерви са достигали около 38 000 тона.
Освен засилените покупки, важна роля за изкачването на златото до първото място играе и рязкото поскъпване на метала. През януари цената му достигна рекордни стойности от над 5 500 долара за тройунция.
Въпреки това активите, деноминирани в щатски долари, остават най-голямата категория резерви като цяло, заемайки около 42% от световните валутни резерви.
Темпът на покупки на злато от централните банки леко се е забавил през 2025 г., когато са придобити около 850 тона. Това все пак остава исторически високо ниво след три поредни години, в които годишните нетни покупки надхвърляха 1 000 тона.
Сред държавите, увеличили най-сериозно своите златни резерви след началото на войната в Украйна, се открояват Китай, Полша, Турция и Индия. Любопитен факт е, че през 2025 г. най-големият индивидуален купувач на злато не е централна банка, а компанията за стейбълкойни Tether, която е придобила над 100 тона от благородния метал.
Турция, която е натрупала около 220 тона злато след 2022 г., впоследствие е предприела едно от най-големите намаления на резервите през последните години. В началото на 2026 г. страната е продала или предоставила под наем около 130 тона злато след избухването на конфликта между Иран и Израел.
Докладът на ЕЦБ отбелязва и постепенното засилване на международната роля на еврото. През 2025 г. емитирането на международен дълг в евро е нараснало с 30% и е достигнало рекордно ниво от близо 1 трилион евро. В същото време чуждестранните инвеститори са насочили нетно около 850 милиарда евро към активи в еврозоната, което е сред най-високите нива на капиталови потоци от създаването на единната европейска валута.
