Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че растежът на българската икономика ще се забави до 2,5% през 2026 г. и до 2,3% през 2027 г. на фона на по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабващото вътрешно потребление. Това се посочва в новия доклад „Икономически перспективи“ на организацията, цитиран от БТА. Според анализа по-високите цени на енергията, породени от конфликта в Близкия изток, ще намалят реалните доходи и ще окажат натиск върху потреблението у нас.
Ръстът на потреблението се очаква да се забави, тъй като увеличението на заплатите и социалните трансфери също ще отслабва.
ОИСР прогнозира, че инвестициите през 2026 г. ще бъдат подкрепени основно от публични разходи и европейски средства, докато частният сектор постепенно ще се възстановява с намаляването на политическата и геополитическата несигурност.
Организацията предупреждава, че енергийните цени създават риск инфлацията да остане трайно висока. Средногодишната инфлация се очаква да достигне 4,3% през 2026 г., преди да се забави до 3,4% през 2027 г.
Българската икономика остава силно чувствителна към външни енергийни шокове заради високия дял на енергийните разходи. Конфликтът в Близкия изток вече е довел до поскъпване на горивата и електроенергията на едро, макар ефектът да е по-слаб спрямо енергийната криза след войната в Украйна.
В анализа се отбелязва още, че разходите по заемите за домакинствата и бизнеса леко са намалели след присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. В същото време организацията предупреждава, че бюджетният дефицит е надхвърлил 3% от БВП заради по-високите разходи за социални и здравни услуги, увеличението на заплатите в публичния сектор и инвестиционните разходи.
ОИСР препоръчва провеждане на средносрочна фискална консолидация, за да се ограничат рисковете от прегряване на икономиката и да се гарантира устойчивостта на публичните финанси в контекста на застаряването на населението, разходите за отбрана и зеления преход.
Според организацията са необходими и структурни реформи в енергийния сектор, включително ускоряване на проектите за възобновяема енергия, разширяване на електропреносната мрежа и инвестиции в съхранение на енергия.
Войната в Персийския залив и глобалната икономика
Паралелно в глобалната част на доклада се посочва, че конфликтът в Близкия изток се превръща в основен риск за световната икономика, като предизвиква енергиен шок, който увеличава инфлацията и забавя растежа.
ОИСР представя два сценария – краткотрайно напрежение, при което пазарите се стабилизират от средата на 2026 г., и по-продължителна криза, при която ограниченията в енергийния износ водят до трайно високи цени и по-строги финансови условия. При по-благоприятния сценарий световният растеж се очаква да се забави до 2,8% през 2026 г., преди да се ускори до 3,1% през 2027 г. При по-тежък сценарий ръстът може да падне до 2,1% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г.
Организацията предупреждава, че по-продължителна енергийна криза би имала сериозни и трайни последици за икономиките, зависими от внос на енергия и храни, включително в Европа и Азия. Инфлационният натиск също се очаква да остане висок в глобален план, като при по-неблагоприятен сценарий цените на енергията и храните могат да ускорят инфлацията значително над сегашните нива.
