Чуждестранните инвестиции в големите европейски икономики продължават да се свиват, показват данни от последното изследване EY Europe Attractiveness Survey, цитирани от Euronews. През 2025 г. в Европа са били обявени едва 5026 нови инвестиционни проекта от чуждестранни компании – със 7% по-малко спрямо предходната година и най-ниското ниво от 11 години насам. Най-сериозен спад сред водещите икономики отчита Франция. Въпреки че остава най-предпочитаната дестинация за международни инвеститори, броят на проектите там намалява със 17% до 852.
Великобритания запазва второто място със 730 проекта, но също отчита спад от 14%.
Германия остава трета с 548 проекта, което е понижение от 10% и най-слабият резултат за страната от 2009 г. насам. Още по-показателна е дългосрочната тенденция – спрямо 2019 г. чуждестранните инвестиционни проекти в германската икономика са намалели с 44%, което е значително по-рязък спад в сравнение с Франция (–28%) и Великобритания (–34%).
Сред малкото държави с положителна динамика се открояват Испания, Турция и Полша. Испания увеличава броя на проектите с 20% до 383 и се изкачва на четвърто място в Европа. Турция регистрира ръст от 7% до 376 проекта, а Полша достига 285 проекта, което е увеличение от 10% на годишна база.
В Италия, Белгия и Португалия тенденцията остава негативна. Италия отчита спад от 8% до 206 проекта, Белгия – от 11% до 187, а Португалия – от 5% до 186 проекта.
Данните на EY измерват реалния брой инвестиционни проекти, обявени от чуждестранни компании, а не обемите на преките чуждестранни инвестиции, които често се влияят от големи корпоративни сделки или вътрешнофирмени финансови операции.
Паралелно с това Световният доклад за инвестициите на Конференцията на ООН за търговия и развитие показва, че Европа е сред най-засегнатите региони в света. През 2024 г. континентът е привлякъл около 182 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции при 439 млрд. долара година по-рано, което представлява спад от 58%.
За сравнение, Северна Америка е привлякла 343 млрд. долара инвестиции, отчитайки ръст от 23%, докато Азия остава най-голямата дестинация за международен капитал с 605 млрд. долара, въпреки леко понижение от 3%.
Според анализаторите основните причини за отлива на инвестиции от Европа са слабият икономически растеж, високите цени на енергията, геополитическата несигурност и все по-предпазливото поведение на бизнеса. Допълнителен натиск оказват опасенията от нови търговски бариери и мита, както и недоволството на инвеститорите от сложната регулаторна среда и сравнително високите разходи за правене на бизнес на континента.
Светлина в тунела за България
Присъединяването на България към еврозоната се превръща в един от най-силните стимули за икономиката през последните години, като води до рязко увеличение на преките чуждестранни инвестиции и променя структурата на капитала, който влиза в страната. Според данни на Българска народна банка още през първите месеци след приемането на еврото се наблюдава значително засилване на интереса от страна на международните инвеститори, привлечени от по-високата предвидимост на икономическата среда, отпадането на валутния риск и по-тясната интеграция на България в европейската финансова система.
Само за периода януари – март 2026 г. нетният поток на преките чуждестранни инвестиции достига 1,901 млрд. евро. За сравнение, през същия период година по-рано привлеченият капитал е бил едва 411,4 млн. евро. Това представлява увеличение от над четири пъти на годишна база и е сред най-силните ръстове, регистрирани в Европа през последните години.
Положителният ефект от засиления приток на капитали вече се отразява и на пазара на труда. Благодарение на инвестициите, привлечени както в периода на подготовка за въвеждането на еврото, така и след самото присъединяване към еврозоната, България успява да влезе сред първите 15 държави в Европа по брой новосъздадени работни места вследствие на преки чуждестранни инвестиции.
Данните показват, че основните капитали продължават да идват от водещи европейски финансови центрове. Най-големите нетни инвестиционни потоци са от Люксембург, Швейцария и Нидерландия. Значителна част от тези средства са свързани с големи индустриални проекти, придобиване на дялове в компании, корпоративни преструктурирания и инвестиции в производствени мощности.
Важен фактор за ръста на инвестициите е и решението на много международни компании, които вече оперират в България, да реинвестират печалбите си вместо да ги изнасят извън страната. Отпадането на разходите по превалутиране и по-лесното управление на финансовите потоци в рамките на еврозоната правят България по-привлекателна за дългосрочно развитие на бизнесите. Именно реинвестираната печалба формира съществена част от отчетения ръст в статистиката на БНБ.
Силен остава интересът и към технологичния сектор. София, Пловдив и Варна продължават да привличат компании, които изграждат центрове за споделени услуги и обслужват клиенти от целия Европейски съюз. Дейности като счетоводство, човешки ресурси, киберсигурност, анализ на данни и клиентска поддръжка все по-често се концентрират в България, като работата изцяло в евро допълнително улеснява международните компании и намалява разходите им.
Промени се наблюдават и във финансовия сектор. След присъединяването към еврозоната и преминаването под прекия надзор на Европейска централна банка българската банкова система става още по-привлекателна за международни инвеститори. Отчита се засилен интерес към дългови инструменти, облигации и портфейлни инвестиции от големи европейски фондове, които търсят стабилни възможности в региона.
Първите резултати след въвеждането на еврото показват, че България успява да се възползва от едно от най-големите предимства на членството си в еврозоната – по-лесния достъп до международен капитал. На фона на отслабващата инвестиционна активност в редица големи европейски икономики страната ни отчита рекорден приток на чуждестранни инвестиции.
