След години политическа нестабилност, служебни кабинети и нарастващи бюджетни разходи България е на път да попадне под по-строг финансов надзор на Европейския съюз. Европейската комисия ще предложи процедура за свръхдефицит срещу страната заради бюджетен дефицит над допустимите европейски правила. Макар новината да звучи тревожно, подобна процедура далеч не е рядкост – през нея са преминавали почти всички големи икономики в ЕС, включително Германия, Франция, Италия и Испания. По-важният въпрос е дали България ще успее да овладее разходите си, преди дефицитът да се превърне в траен проблем.
Защо Брюксел предприема тази стъпка
Според доклада на Европейската комисия дефицитът в обществения сектор се е увеличил от 3% от БВП през 2024 г. до 3,5% през 2025 г., с което България преминава над европейската граница от 3%.
Причините са няколко. Сред тях са увеличените разходи за заплати в обществения сектор, особено в отбраната и сигурността, по-високите социални плащания, включително ежегодната индексация на пенсиите, както и държавната подкрепа за „Българския енергиен холдинг“.
Още по-притеснително за Брюксел е, че тенденцията не изглежда временна. Според прогнозата на Комисията дефицитът ще достигне 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., ако не бъдат предприети коригиращи мерки.
Какво представлява процедурата за свръхдефицит
Процедурата е част от правилата на ЕС за бюджетна дисциплина. Тя се задейства, когато дефицитът на дадена държава надхвърли 3% от БВП или когато държавният дълг е прекалено висок и не намалява достатъчно бързо.
След анализ от Европейската комисия Съветът на ЕС трябва да реши дали официално да открие процедурата. Ако това стане, страната получава препоръки и срокове за намаляване на дефицита. Обикновено това означава ограничаване на разходите, реформи или мерки за увеличаване на приходите.
На този етап срещу България не се предвиждат санкции. Те са възможни само ако дадена държава системно отказва да изпълнява препоръките на ЕС.
Почти всички големи икономики са били под такава процедура
Попадането в процедура за свръхдефицит често се представя като извънредно събитие, но историята на ЕС показва друго.
След световната финансова криза и дълговата криза в еврозоната между 2008 и 2012 г. под процедура за свръхдефицит попаднаха над 20 държави членки. Сред тях бяха Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия, Австрия, Чехия, Полша и други.
Германия например беше под процедура между 2003 и 2007 г. Франция неведнъж е попадала под наблюдение заради високите си бюджетни дефицити. Испания и Португалия прекараха години под засилен контрол след финансовата криза, а Гърция се превърна в най-известния пример за дългова криза в Европа.
След пандемията правилата временно бяха замразени, за да могат правителствата да подкрепят икономиките си. От 2024 г. те отново се прилагат в пълен обем.
Кои държави са под процедура в момента
В момента процедура за свръхдефицит е открита срещу Франция, Италия, Белгия, Полша, Унгария, Словакия, Малта, Австрия и Финландия.
Особен случай е Румъния. Тя е под процедура още от 2020 г. и остава единствената държава, срещу която Брюксел продължава да изразява сериозни опасения заради липсата на достатъчен напредък в намаляването на дефицита.
Самите дефицити в някои от тези държави са значително по-високи от българския. Италия например отчете дефицит от 7,4% от БВП, Унгария – 6,7%, Франция – 5,5%, а Полша – 5,1%.
Какво следва за България
Икономическият и финансов комитет на ЕС трябва да даде становище по оценката на Европейската комисия в следващите две седмици. След това Комисията ще внесе официално предложение за откриване на процедура за свръхдефицит, което трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС.
Ако това стане, България ще трябва да представи план за връщане на дефицита под 3% от БВП и да отчита редовно напредъка си пред европейските институции.
Според експерти в Брюксел основният проблем не е еднократното преминаване над границата, а фактът, че дефицитът се очаква да остане висок и през следващите години. Именно затова Европейската комисия смята, че е необходим по-строг контрол върху бюджетната политика на страната.
