Европейската комисия е на път да предложи откриване на процедура за свръхдефицит срещу България заради бюджетен дефицит над допустимата европейска граница от 3% от БВП. На пръв поглед въпросът изглежда прост – ако Брюксел иска по-нисък дефицит, държавата трябва да харчи по-малко. На практика обаче задачата е далеч по-сложна. Най-бързо растящите разходи в бюджета са именно тези, които най-трудно могат да бъдат ограничени – пенсии, заплати в публичния сектор и разходи за сигурност и отбрана. Именно те са сред основните фактори, посочени от ЕК за увеличаването на дефицита през последните години.
Според прогнозите на Комисията дефицитът на България ще достигне 3,5% от БВП през 2025 г., а без допълнителни мерки ще нарасне до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Именно тази тенденция тревожи Брюксел повече от самото преминаване над границата от 3%.
Пенсиите – най-големият разход, но и най-трудният за ограничаване
Пенсионната система е сред най-големите пера в държавните разходи и всяка година изисква милиарди левове трансфери от бюджета към Националния осигурителен институт.
През последните години разходите за пенсии нараснаха значително заради последователните увеличения на пенсиите и ежегодното им осъвременяване по т.нар. швейцарско правило. В същото време застаряването на населението увеличава броя на хората, които получават пенсии, докато броят на работещите расте много по-бавно.
Теоретично именно тук са едни от най-големите бюджетни разходи. На практика обаче възможностите за съкращения са ограничени. Замразяване или намаляване на пенсии изглежда политически почти невъзможно, а всяка промяна в механизма за увеличение би предизвикала сериозен обществен дебат.
Затова по-вероятният сценарий е не орязване на пенсиите, а дискусия за темпа на бъдещите им увеличения.
Заплатите в държавния сектор също натоварват бюджета
Европейската комисия посочва разходите за персонал като една от причините за влошаването на бюджетното салдо.
През последните години възнагражденията в редица държавни системи бяха увеличени значително. Особено сериозен ръст имаше в секторите сигурност и отбрана, където държавата се опитва да задържи кадри и да изпълни ангажиментите си към НАТО.
Проблемът е, че след като веднъж бъдат увеличени, тези разходи трудно могат да бъдат върнати назад. Намаляването на заплати е рядко срещана практика, а политическата цена на подобно решение би била висока.
По-реалистичен вариант изглежда ограничаване на бъдещи увеличения, особено в администрацията, както и по-строг контрол върху разкриването на нови щатове.
Разходите за отбрана ще продължат да растат
Допълнително усложнение е, че част от разходите, които натоварват бюджета, не само няма да намаляват, а вероятно ще се увеличават.
След руската инвазия в Украйна европейските държави постепенно повишават военните си бюджети. България не прави изключение. Освен модернизационните проекти за армията страната трябва да изпълнява и новите ангажименти на НАТО за по-високи разходи за отбрана.
Това означава, че едно от големите пера в бюджета трудно може да бъде използвано за намаляване на дефицита.
Субсидиите и държавните компании са по-гъвкава възможност
По-голяма свобода за действие съществува при различните форми на държавна подкрепа за предприятия и държавни дружества.
Сред факторите за по-високия дефицит Европейската комисия изрично посочва и инвестиционни грантове към „Българския енергиен холдинг“ в размер на около 0,3% от БВП през 2025 г. Става дума за капиталови трансфери за инвестиции в енергийния сектор, които увеличават бюджетните разходи, макар да не представляват текущо субсидиране на дейността на холдинга“.
Именно подобни разходи често са сред първите, които правителствата преразглеждат, когато търсят икономии. Причината е, че намаляването им не засяга пряко доходите на милиони граждани.
От друга страна, по-малката държавна подкрепа може да създаде проблеми за предприятия, които разчитат на нея, както и за инвестиционните планове на някои държавни компании.
Инвестициите често са първата жертва
Историята на българските публични финанси показва, че при нужда от бързо свиване на разходите правителствата най-често посягат към капиталовите разходи.
Това са средствата за пътища, железопътна инфраструктура, болници, училища и други инвестиционни проекти. Причината е проста – отлагането на даден проект е политически по-лесно от замразяването на пенсии или заплати.
Подобен подход обаче има цена. По-ниските инвестиции обикновено означават по-бавен икономически растеж в бъдеще и по-малко възможности за повишаване на производителността.
Затова много икономисти предупреждават, че намаляването на дефицита чрез орязване на инвестициите може да реши краткосрочен проблем, но да създаде по-голям дългосрочен.
А може ли чрез повече приходи?
Намаляването на дефицита не означава непременно само по-малко разходи.
Другият вариант е държавата да увеличи приходите си чрез по-добра събираемост на данъците, ограничаване на сивата икономика или промени в данъчната политика. От години посочват, че България продължава да губи значителни приходи заради укриване на данъци и недекларирана икономическа дейност.
Подобряването на събираемостта е една от мерките, които биха позволили намаляване на дефицита без пряко орязване на разходи.
Истинският проблем е структурен
Най-голямото притеснение на Европейската комисия не е, че България е преминала границата от 3% дефицит. Подобно нещо се е случвало с повечето държави в Европейския съюз.
Проблемът е, че според прогнозите дефицитът няма да се върне сам под тази граница, а ще продължи да расте през следващите години.
Това означава, че България постепенно преминава от модел на традиционно ниски бюджетни дефицити към модел на трайно по-високи разходи за пенсии, заплати и сигурност. Именно затова Брюксел настоява за по-строг контрол върху публичните финанси.
А въпросът, на който политиците ще трябва да отговорят през следващите месеци, не е дали дефицитът трябва да бъде намален, а коя част от сметката обществото е готово да плати.
