Контролираната от Републиканската партия Камара на представителите в САЩ прие в сряда резолюция, която цели да ограничи възможността на президента Доналд Тръмп да продължи военните действия срещу Иран. Вотът отразява нарастващи съмнения сред част от собствената му партия относно конфликта, който вече продължава трети месец, пише Reuters.
Резолюцията е приета с 215 гласа „за“ срещу 208 „против“, като четирима републиканци са се присъединили към демократите.
Мярката предвижда изтегляне на американските войски от Иран, освен ако Конгресът официално не обяви война или не даде мандат за използване на военна сила.
Макар решението да няма незабавна юридическа сила, тъй като трябва да бъде одобрено и от Сената, то представлява сериозен политически сигнал и ново напрежение за Тръмп, който разполага с минимално мнозинство и в двете камари на Конгреса. В същото време се водят дебати дали подобни резолюции са изцяло съвместими с американската конституция.
Гласуването показва нарастващо безпокойство сред част от републиканците относно начина, по който президентът управлява конфликта, и бележи рядък двупартиен опит за ограничаване на президентските военни правомощия в условията на продължаваща война. Предишни подобни инициативи вече са били отхвърляни с все по–малка разлика, а лидерите на Републиканската партия дори са отлагали гласувания, когато е ставало ясно, че текстовете могат да бъдат приети.
Паралелно Сенатът е придвижил сходна инициатива, макар окончателни гласувания по нея все още да не са насрочени.
Сред републиканците, подкрепили резолюцията в Камарата, са представители от Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Кентъки. Нито един демократ не е гласувал „против“, а седем депутати са отсъствали.
През последните седмици Тръмп се сблъсква с все по–видима съпротива в Конгреса, след период, в който подкрепата сред републиканците за неговите политики беше почти безусловна. В същия ден Камарата одобри и процедурно решение, което проправя път за гласуване на законопроект за военна помощ за Украйна, след като необходимият брой подписи беше събран през предходния месец. Част от републиканците и един независим депутат също подкрепиха тази инициатива.
Демократите настояват президентът да получи изрично одобрение от Конгреса за военните действия срещу Иран, като подчертават, че по конституция правото да се обявява война принадлежи на законодателната власт. Те предупреждават, че без ясна стратегия САЩ могат да бъдат въвлечени в продължителен конфликт, който вече оказва влияние върху цените на горивата, храните и други стоки.
От Белия дом обаче защитават военната кампания, като твърдят, че тя е необходима за националната сигурност и цели да предотврати разработването на ядрено оръжие от Иран. Критиците на резолюцията от републиканска страна я определят като политически ход на демократите, насочен към отслабване на президента и печелене на предизборни дивиденти.
Поглед към историята
Ограничаването на правомощията на президента на САЩ да води военни действия без одобрението на Конгреса е един от най–дълбоките и трайни конституционни спорове в американската политическа система. В основата му стои напрежението между Член I от Конституцията, който дава на Конгреса правомощието да обявява война, и Член II, който определя президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Един от най–важните исторически моменти в този дебат е свързан с войната във Виетнам и т.нар. Резолюция за военните правомощия от 1973 г. Тя е приета на фона на силно обществено недоволство от продължителния конфликт и разширяването на военните операции в Камбоджа. Законът задължава президента да информира Конгреса до 48 часа след изпращане на войски и да изтегли силите си в срок до 60–90 дни, ако не получи изрично одобрение за по-дълга намеса.
Тогавашният президент Ричард Никсън налага вето върху текста, определяйки го като противоконституционен. Конгресът обаче успява да го преодолее с необходимото квалифицирано мнозинство – в Сената с 75 гласа „за“ срещу 18 „против“, а в Камарата на представителите с 284 срещу 135. Така резолюцията влиза в сила и остава единственият случай в съвременната история, в който законодателната власт налага толкова значими ограничения върху президентските военни правомощия въпреки първоначалното вето на държавния глава.
По–нов пример за подобен сблъсък се наблюдава през 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп, след ескалацията на напрежението между САЩ и Иран след ликвидирането на иранския генерал Касем Солеймани. В Сената тогава е внесена резолюция, която цели да ограничи възможността на президента да предприема военни действия срещу Иран без изрично одобрение от Конгреса.
Сенатът приема мярката с 55 гласа „за“ срещу 45 „против“, като част от републиканците се присъединяват към демократите. Впоследствие обаче президентът налага вето, а Конгресът не успява да събере необходимото мнозинство от две трети, за да го преодолее, поради което инициативата не влиза в сила.
Тези два случая ясно показват устойчивия модел на напрежение между законодателната и изпълнителната власт в САЩ по въпроса за войната и мира, като балансът между тях продължава да бъде предмет на остри политически и правни спорове.
