Първите жени доброволци ще започнат военна служба в гръцката армия още тази седмица в рамките на нова инициатива, насочена към разширяване на личния състав и модернизиране на въоръжените сили на страната, съобщава гръцкото издание „Вима“, цитирано от БТА. Първите участнички се очаква да постъпят днес като част от втория набор за 2026 г. в сухопътните войски. Те ще преминат базово обучение във военна база в района на град Ламия в Централна Гърция.
Програмата е отворена за жени на възраст между 20 и 26 години, които отговарят на изискванията за физическа годност и са с чисто съдебно минало. Срокът на службата е 12 месеца, като условията, задълженията и статутът им са изравнени с тези на мъжете наборни военнослужещи.
Жените, включени в програмата, ще имат възможност да участват и в процедурите за подбор за обучение като офицери от запаса при същите условия като мъжете. Те ще получават достъп до военни болници, ще могат да се ползват от допълнителни точки при кандидатстване за определени длъжности в публичния сектор, а времето, прекарано в служба, ще се признава за трудов стаж.
Според „Вима“ инициативата представлява съществена промяна за гръцките въоръжени сили, тъй като досега задължителната военна служба е била изцяло ограничена до мъжете. Новата мярка е част от усилията на правителството за укрепване на системата за набиране на кадри и справяне с недостига на военнослужещи.
През последната година Гърция провежда серия от реформи, насочени към модернизиране на армията, повишаване на бойната готовност и подобряване на кадровото обезпечаване на фона на демографски предизвикателства и усложнена среда за сигурност в региона, отбелязва изданието.
Медията „Прото тема“ допълва, че доброволната военна служба за жени вече е практика в редица европейски и средиземноморски държави. Изданието обръща внимание и на въпроса с неявилите се на редовна военна служба мъже в Гърция. По данни на изданието около 37 хиляди души не са изпълнили задължението си – 17 400 от тях живеят в чужбина, а 20 300 в страната.
Скандинавия, където жените служат наравно с мъжете
В Европа само три държави са въвели изцяло неутрална от гледна точка на пола наборна военна служба, при която задължението за казарма важи еднакво за мъже и жени. И трите са в Скандинавия и прилагат сходни модели за подбор, основани на тестове, мотивация и физическа годност.
Пионер в тази политика е Норвегия, която през 2015 г. става първата страна в Европа и в НАТО с равнопоставена военна повинност. Всички 19-годишни младежи – независимо от пола – преминават през задължителна предварителна селекция, включваща онлайн въпросници, медицински прегледи и оценка на пригодността. В армията обаче постъпва ограничен брой кандидати – приблизително 15–20% от наборa, като приоритет се дава на най-добре представилите се и най-мотивираните.
В Швеция задължителната военна служба е възстановена през 2017 г., след като беше временно отменена през 2010 г. Новият модел включва напълно равнопоставен режим за мъже и жени. Всички 18-годишни попълват задължителен наборен въпросник, а част от тях са призовавани за допълнителни физически и психологически тестове. Службата продължава между 9 и 11 месеца, като до нея достигат само най-добре оценените кандидати.
Дания е най-новата страна, която въвежда подобен модел. След законодателни промени военната служба става задължителна и за жените при същите условия като за мъжете. Досега датчанките можеха да служат само доброволно, докато мъжете подлежаха на жребийна система за набор. С новия подход жените са напълно включени в общата система за подбор, като реформата е част от по-широки планове за укрепване на отбраната, увеличаване на службата и разширяване на военния бюджет.
В останалата част от Европа картината е различна. В държави с действаща наборна система – като Финландия, Естония, Латвия, Литва, Гърция и Австрия – задължението обикновено важи само за мъжете, докато жените могат да постъпят доброволно или да развиват професионална военна кариера. На фона на променящата се сигурност в региона някои страни, включително Финландия и балтийските държави, вече обсъждат дали да не последват скандинавския модел на пълна равнопоставеност.
