Българските студенти няма да се сбогуват масово с четвъртата година от бакалавърското си обучение. Поне засега. Министерството на образованието и науката не подготвя политика за съкращаване на бакалавърските програми от четири на три години. Въпреки това университетите могат сами да предприемат подобна стъпка за определени специалности, ако преценят, че тя е оправдана.
Това стана ясно от думите на образователния министър проф. Георги Вълчев по време на среща с ректорите на висшите училища.
Темата не е случайна. В много европейски държави тригодишният бакалавър е стандарт, а дискусиите дали и България трябва да се движи в тази посока периодично се връщат на дневен ред. Аргументите са различни – по-бързо навлизане на младите хора на пазара на труда, по-ниски разходи за обучение и по-гъвкави образователни модели.
От МОН обаче засега не виждат необходимост от централизирана промяна. Вместо това решението остава в ръцете на самите висши училища.
По време на срещата министърът постави акцент върху друга тема, която според него е от ключово значение за бъдещето на образованието – подготовката на учителите.
„Не бива да се правят компромиси с недобре подготвени студенти в педагогическите специалности“, подчерта Вълчев.
Според него качеството на бъдещите учители е пряко свързано не само със средното, но и с висшето образование.
Ректорите и представители на министерството обсъдиха още мерки за привличане на повече чуждестранни студенти и продължаването на програмите за ремонт на студентските общежития.
Посланието от срещата е ясно – радикална реформа на бакалавърските програми не се задава, но университетите получават възможност сами да търсят по-гъвкави модели на обучение.
