Представете си, че годината е 1783-та. Намирате се на пазарния площад в малкото френско градче Аноне. Около вас мирише на сено, кожени изделия и... лек скептицизъм. Тълпата шуми, а в центъра на вниманието са двама братя – Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие. Те не са магьосници, а производители на хартия. Но това, което са подготвили за днешния 4 юни, изглежда като чиста магия.
Пред очите на смаяните зрители лежи гигантски купол от ленено платно, подплатено с хартия. Изглежда тежко, тромаво и абсолютно неспособно да се отлепи от земята.
Тогава братята запалват огъня.
Пушек, вълна и малко... „животинска сила“
За разлика от днешните модерни балони, които използват чист пропан-бутан, братята Монголфие са имали доста по-екзотична (и миризлива) рецепта за летене. Те вярвали, че пушекът сам по себе си притежава особена, левитираща сила. И за да направят този пушек възможно най-мощен, те хвърляли в огъня слама, изгнила вълна и дори стари обувки.
Можете да си представите аромата, който се е носил над площада. Но миризмата бързо е забравена, когато чудовището от плат започва да се събужда. То се разпъва, надува се и изведнъж... въжетата се опъват до краен предел.
Знаете ли, че?
Братята Монголфие всъщност са мислели, че са открили нов, непознат дотогава газ, който наричат „газът на Монголфие“. Чак по-късно науката доказва, че тайната не е в миризливия пушек, а просто в тривиалния физичен закон, горещият въздух е по-лек от студения.
10 минути, които промениха всичко
Когато въжетата са прерязани, тълпата ахва. Наречете го магия, наречете го физика, но огромното кълбо с диаметър над 10 метра се издига плавно в небето. Без двигатели, без крила, без птичи пера.
Зашеметените граждани и кралските чиновници вдигат глави нагоре. Балонът достига зашеметяващата за времето си височина от близо 2000 метра. Той плува в небето в продължение на точно 10 минути, изминавайки разстояние от около 2 километра, преди въздухът вътре да изстине и апаратът да се приземи меко в едно близко поле.
Авиацията току-що е родена.
Защо това променя света?
Преди 4 юни 1783 г. идеята, че човек може да напусне пределите на земната гравитация, е била запазена марка само за митовете (всички помним Икар) и за лудите. Братята Монголфие доказват, че небето не е лимит, а просто следващата дестинация.
Само няколко месеца по-късно, вдъхновени от този успех, те ще изпратят в небето първите „астронавти“ – овца, патица и петел (защото никой не е знаел дали човек може да оцелее на такава височина). А малко след това и самите хора ще полетят.
Но всичко започва тук, на 4 юни, с малко хартия, много смелост и прилично количество миризлив пушек. Денят, в който човечеството официално си отряза крила от плат и реши да докосне облаците.
