Парламентът подкрепи създаването на нов Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет. Новият орган ще се състои от десет министри начело с вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
Сред задачите на съвета ще бъдат изработването и предлагането на национална стратегия за насърчаване на инвестициите, подпомагането на нейното изпълнение и наблюдението на резултатите от инвестиционната политика. Структурата ще обсъжда и мерки за преодоляване на системни проблеми при обслужването на инвеститори, ще координира работата между отделните ведомства и ще подпомага реализирането на инвестиционни проекти.
Депутатите одобриха и промени, свързани с механизма за скрининг на чуждестранните инвестиции. Според новите правила инвеститорите от държавите от Европейското икономическо пространство, както и от Кралство Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и държавите–членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ще бъдат третирани като инвеститори с нисък риск.
За тях ще се прилагат правила, аналогични на тези за инвеститорите от Европейския съюз, което според вносителите на промените трябва да улесни привличането на капитал от стратегически партньори и да подобри инвестиционния климат в страната.
Очакванията са новите разпоредби да доведат до по-добра координация между институциите, по-ефективно обслужване на инвеститорите и по-бързо реализиране на значими инвестиционни проекти.
Но дали е достатъчно това?
Какво привлича и какво гони инвеститорите
Въпреки че 2026 г. започна с добри новини на това поле и двоен ръст на чуждестранните инвестиции, който експертите отдават на влизането ни в еврозоната, тенденциите от последните години са изключително негативни. Затова на първо място управляващите трябва да си дадат сметка какво точно търсят инвеститорите.
Според утвърдени икономически модели, сред които и Еклектичната парадигма на британския икономист Джон Дънинг, основата за привличане на дългосрочни инвестиции е предвидимата и стабилна бизнес среда.
На първо място инвеститорите търсят сигурност. За международните компании е от ключово значение договорите да бъдат защитени, съдебната система да работи независимо и законодателството да не се променя внезапно по време на реализацията на даден проект. Особено важно е и гарантирането на правата върху интелектуалната и физическата собственост, тъй като всяка несигурност в тази област увеличава риска за вложения капитал.
Съществен фактор е и макроикономическата стабилност. Държавите с ниска инфлация, предвидима финансова политика, стабилна валута и контролирани публични финанси традиционно се възприемат като по-надеждни дестинации за инвестиции. За международните компании нестабилните валутни курсове могат значително да намалят реалната стойност на печалбите при тяхното прехвърляне към страната на произход.
Все по-голямо значение придобива и качеството на работната сила. Ако преди десетилетия ниските разходи за труд са били основно предимство, днес водещите инвеститори поставят акцент върху производителността. Това означава добре образовани кадри, владеене на чужди езици, висока дигитална грамотност и наличие на специалисти с технически и инженерни умения. Особено в секторите на високите технологии, автомобилната индустрия и информационните технологии достъпът до квалифицирани служители често е по-важен от размера на възнагражденията.
Качествената инфраструктура също остава сред решаващите фактори. Модерни пътища, железопътни връзки, пристанища, стабилно електрозахранване и високоскоростен интернет могат да намалят значително разходите за бизнеса. Експертите отбелязват, че дори благоприятната данъчна среда губи значението си, когато логистиката е бавна, скъпа или ненадеждна.
Друг важен стимул за инвеститорите е достъпът до големи пазари. Част от компаниите се насочват към държави с голямо вътрешно потребление, каквито са САЩ или Китай. Други предпочитат страни, които могат да служат като входна точка към по-големи икономически пространства. В този контекст членството в Европейския съюз дава на България стратегическо предимство чрез достъп до единния европейски пазар.
Наред с факторите за привличане съществуват и редица рискове, които могат да отблъснат международния капитал.
Сред най-сериозните пречки остава корупцията. Когато разрешителни, лицензи или обществени поръчки зависят от неформални практики и политически връзки, големите международни компании често избягват подобни пазари. Причината е, че много от тях подлежат на строги антикорупционни регулации в собствените си държави и рискуват сериозни санкции.
Друг сериозен проблем е прекомерната бюрокрация. Бавните административни процедури, липсата на електронни услуги и сложните регулаторни режими увеличават разходите за бизнеса и забавят реализацията на инвестиционните проекти. В икономиката тези разходи често се определят като „транзакционни“ – средства и време, които не създават реална добавена стойност, но оскъпяват инвестициите.
Пречка за конкуренцията могат да бъдат и слабо регулираните монополни структури. Когато определени пазари са доминирани от картели или ограничен брой играчи, новите инвеститори срещат затруднения при навлизането и развитието на бизнеса си.
Икономистите обръщат внимание и на един широко разпространен мит – че ниските данъци и евтината работна ръка сами по себе си са достатъчни за привличане на инвестиции. Практиката показва друго.
Държави като Германия, Нидерландия и скандинавските страни продължават да привличат огромни обеми преки чуждестранни инвестиции въпреки високите данъчни ставки и значително по-скъпия труд. Причината е, че инвеститорите са готови да платят по-висока цена за сигурна бизнес среда, модерна инфраструктура, иновационен потенциал и висококвалифицирани служители.
Затова съвременната икономическа логика показва, че успешните инвестиционни дестинации не се конкурират чрез ниски заплати или данъчни облекчения, а чрез ефективност на институциите, предвидимост на правилата и качество на човешкия капитал. Именно тези фактори все по-често определят къде международните компании ще вложат средствата си в дългосрочен план.
Ако се върнем към България и новия Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет, то той може да бъде просто управляващ център. Но основната задача се разпределя по всички вертикали и хоризонтали на управлението.
Страната ни отговаря на една част от изискванията на икономическата наука – таланти, стабилна валута, достъп до най-големите глобални пазари. Но тепърва трябва да наваксва значително в основни направления като върховенството на закона, предвидимостта и борбата с монополните структури.
Така че, само с един координационен център няма да стане.
