Френският президент Еманюел Макрон може да получи последен шанс за силен обединяващ момент преди края на мандата си, ако националният отбор на Франция спечели Световното първенство по футбол през 2026 г. Това пише Politico в анализ за връзката между държавния глава и успехите на „петлите“ през последните години.
От избирането на Макрон през 2017 г. Франция преживява един от най-успешните периоди в своята футболна история. Националният отбор спечели световната титла през 2018 г., триумфира в Лигата на нациите през 2021 г., игра финал на Мондиал 2022 и достигна полуфиналите на Европейското първенство през 2024 г.
Въпреки това политическите дивиденти за Макрон остават ограничени.
Футболни успехи, но политически проблеми
Според Politico френският президент многократно е опитвал да се асоциира с успехите на националния тим – от емоционалните сцени след световната титла в Москва през 2018 г. до широко коментираните му опити да утеши Килиан Мбапе след загубения финал срещу Аржентина през 2022 г.
Тези моменти обаче не успяват да променят политическата реалност.
Световната титла през 2018 г. бързо е засенчена от аферата „Бенала“ и последвалите протести на „жълтите жилетки“. По-късно Макрон не успява да извлече значителен политически ефект и от успешното домакинство на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., проведени на фона на политическа криза след решението му да разпусне парламента.
Специалната връзка с Мбапе
Особено внимание анализът отделя на отношенията между Макрон и звездата на френския футбол Килиан Мбапе.
Двамата често са сравнявани заради стремителния си възход в ранна възраст. Мбапе става световен шампион като тийнейджър, а Макрон влиза в историята като най-младия президент на Франция.
През 2022 г. Макрон дори лично се намеси в опит да убеди нападателя да остане в „Пари Сен Жермен“, вместо да премине в испанския гранд „Реал“ (Мадрид). В крайна сметка футболистът се присъедини към мадридския клуб две години по-късно.
Според експерти политическите и спортните кариери на двамата все повече се преплитат в общественото възприятие.
Националният отбор като символ на единството
Politico припомня, че френският национален отбор не винаги е бил възприеман като символ на национално единство.
През 90-те години крайнодесният лидер Жан-Мари Льо Пен критикуваше присъствието на играчи с имигрантски произход в отбора. След световната титла през 1998 г. обаче съставът се превърна в символ на мултикултурна Франция и на идеята за съжителство между различни общности.
Днес успехите на отбора са толкова популярни, че дори крайната десница избягва директни атаки срещу футболистите.
Последен шанс за позитивен финал
Според анализаторите предстоящото Световно първенство може да се окаже последният голям национален момент в президентството на Макрон.
След години на политически кризи, масови протести и спад в общественото одобрение, евентуална нова световна титла на Франция би могла поне временно да измести политическите разделения и да създаде рядко усещане за национално единство.
Дали това ще се превърне и в част от политическото наследство на Макрон обаче ще зависи не само от представянето на Франция на терена, а и от развитието на политическата ситуация в страната през последните години от неговия мандат.
