Голямата съдебна битка, която разтърси българския културен живот, приключи с окончателна победа за Александър Морфов. Върховният касационен съд (ВКС) сложи точка на дългогодишната сага и обяви уволнението на прочутия режисьор за незаконно, потвърждавайки решението на Софийския районен съд. Вместо обаче това да донесе мир в първата ни трупа, официалната реакция на Народния театър „Иван Вазов“ показа, че личните и професионални войни зад кулисите навлизат в нова, още по-остра фаза.
В официално прессъобщение ръководството на театъра декларира, че зачита върховенството на закона и ще изпълни постановеното от съда, но веднага след това побърза да подреже крилата на режисьора. От институцията изрично подчертаха, че Морфов се възстановява на административната длъжност „главен режисьор“, което на практика означава, че той ще има единствено чиновнически функции, без реална творческа власт.
Истината обаче се оказа коренно различна и заложена в самото съдебно решение, което ръководството на театъра умишлено реши да спести на българското общество.
„Знаех, че пак ще има тормоз, но не очаквах да е веднага. Според мен Василев подвежда обществеността. Нямам друго обяснение“, коментира пред ФрогНюз съпругата на режисьора, актрисата Рени Врангова. Тя ни предостави пълния текст на съдебното определение с дата 2 юни 2026 г., от което става ясно, че тримата върховни съдии вече точка по точка са разбили и отхвърлили всяко едно от твърденията на Васил Василев.
Позицията на ВКС: Длъжността не е административна
В мотивите си Върховният касационен съд изрично подчертава, че становището на директора, че длъжността е административна, е напълно неоснователно. Съдът е анализирал трудовия договор и Устройствения правилник на Народния театър и е отсякъл:
„Основните функции на длъжността, заемана от ищеца [Александър Морфов] преди уволнението, са свързани предимно с репертоарния план на театъра и художественото майсторство на актьорите, т.е. могат да бъдат определени като художествено-творчески такива... Ищецът е част от художествено-творческия състав.“
Магистратите допълват, че специфичната творческа работа по подготовка на спектакли и развитие на актьорите няма как да се извършва закотвена в кабинет с фиксирано работно време от 8 часа на ден.
Хроника на една предизвестена чистка и разпад на трупата
Сегашният опит на Василев да опразни от съдържание поста на главния режисьор е просто продължение на един провалил се административен план. Веднага след скандала през февруари 2023 г., директорът се опита изцяло да съкрати длъжността „главен режисьор“, като внесе проект за нова управленска структура в Министерството на културата.
Тогавашният министър Найден Тодоров обаче усети юридическия капан и върна Устройствения правилник за корекции, отказвайки да заличи позицията. Тъй като щатът не беше съкратен тогава, днес съдът имаше пълното основание да върне Морфов на него.
Преди обаче да се стигне до уволнението на Морфов, тази административна хватка и превесът на пиар отделите над творците взривиха театъра отвътре. Още през ноември 2022 г. емблематичният щатен режисьор Явор Гърдев подаде оставка, уморен от „токсичната работна среда“. Гърдев изрично предупреди тогава, че в театъра тече опасна „еманципация на маркетинговите отдели“, които си позволяват да доминират над творческите звена. В знак на протест срещу същата тази среда първата ни сцена напусна и главният драматург – писателят Захари Карабашлиев.
Казусът с „бягството от работа“ и протестът срещу ДПС
Върховните съдии разкриват още, че обвиненията на Василев за тридневно „неявяване на работа“ на Морфов през януари 2023 г. са били напълно измислени. Доказано е, че в съботата преди това режисьорът е водил представлението си „Животът е прекрасен“, поради което последвалият понеделник е бил негов законен почивен ден. В останалите дни той е работил от дома си по текстовете на спектакъла „Хъшове“ и подготовката на нова пиеса, за което пред съда са представени и преки свидетелски показания от актьори.
Сериозен отзвук в решението на съда намира и казусът с надрасканата врата на тогавашния пиар Велислава Кръстева с надписи „Официален офис на ДПС“. Върховният съд застава твърдо зад правото на свобода на словото. Магистратите приемат, че чрез тези действия Александър Морфов е „изразил своята гражданска позиция и личен протест“ персонално срещу фигурата на директора и неговите обвързаности, а не срещу Народния театър като институция. Нещо повече, съдът отсича, че изразеното от Морфов в медиите мнение и квалификации (включително фразата „Аз с нищожества не контактувам“ по адрес на Василев) представляват негово законно конституционно право.
След две години на жалби, протести и съдебни зали, Александър Морфов формално спечели правото си да се върне в Народния театър. Очевидно е обаче, че настоящото ръководство в лицето на директора Васил Василев няма намерение да му осигури топъл прием, а битката просто се пренася от съдебната скамейка в канцелариите на театъра.
