Време е да се използва най-мощният инструмент за решаване на конфликта в Украйна, а именно дипломацията. Това обяви министър-председателят Румен Радев пред журналисти в черногорския град Тиват, непосредствено преди началото на срещата на върха „Европейски съюз – Западни Балкани“.
Доскоро Румен Радев говореше от удобната трибуна на „Дондуков“ 2, където ролята му беше по-скоро коментарна, отколкото оперативна. Днес обаче той държи реалната власт като министър-председател на редовна власт и всяка негова дума вече тежи на сметката на официалната българска държавна политика. Точно затова си струва да съпоставим днешните му призиви с хронологията на неговите позиции през годините. Проследяването на фактите разкрива ясно какво всъщност влага премиерът в понятието „дипломация“ от началото на руската инвазия до днес.
Още преди мащабната инвазия, по време на президентския дебат през ноември 2021 г., Румен Радев изрече емблематичната фраза, че Крим в момента е руски и попита „какъв да е“. Този ранен пример илюстрира първия стълб в неговото разбиране за международни отношения – съобразяване с фактическата окупация за сметка на международното право. В този модел преговорите започват с признаване на териториалните придобивки на по-силния в конфликта.
Впоследствие, в продължение на години, Радев упорито се противопоставяше на изпращането на българска военна помощ за Киев, определяйки вота на народните представители в тази посока като риск от наливане на масло в огъня и директно въвличане на България във войната. Тази позиция настояваше за ограничаване на възможностите за самозащита на нападната страна – условие, което на практика принуждава жертвата да преговаря от позицията на крайна слабост.
Разминаването между тази логика и реалността на суверенната защита стана напълно очевидно през юли 2023 г. По време на официалното посещение на Володимир Зеленски в София Радев защити пред него тезата, че конфликтът няма военно решение. Тогава украинският президент оголи липсата на реципрочност в тези думи, като го попита какво би направил, ако България е на мястото на Украйна и партньорите с общи ценности откажат да помогнат с оръжие – дали просто би казал на Путин да вземе българските територии. Случаят показа, че призивът за преговори на всяка цена изключва въпроса за суверенитета и националната защита.
Настоящото изказване на премиера в Черна гора надгражда тази линия чрез нов аргумент, свързан с усещането за безсилие. Радев открито заяви, че Европа няма възможности да се противопостави на хиперзвуковите оръжия на Кремъл и че конвенционалните опити за отпор единствено увеличават ядрения риск. Този довод обаче влиза в пряк разрез с позициите, които останалите европейски лидери защитават на същия форум в Тиват, където дипломацията се разглежда през коренно различна философия – от позицията на силата и международното право.
Френският президент Еманюел Макрон например приветства отвореното писмо на Зеленски до Путин за преки преговори, но изрично уточни, че европейците ще помогнат за мира чрез продължаваща и непоколебима подкрепа за Украйна.
Паралелно с това Франция инициира среща за подготовка на многонационални сили, които да гарантират сигурността на терен след евентуално споразумение. Новият председател на Европейския съвет Антонио Коща също беше категоричен на форума в Черна гора, посочвайки, че ЕС трябва да продължи засиления натиск над Русия, за да я принуди да преговаря за справедлив и траен мир, който не подкопава европейската сигурност и е изцяло приемлив за Киев.
На този международен фон хронологичният преглед на позициите на Румен Радев доказва, че зад неговите призиви за преговори не стои концепция за траен мир, базиран на Устава на ООН и възстановяването на границите. Всички негови действия дотук очертават рамка, която изисква спиране на отбранителната помощ и отказ от конвенционална съпротива под заплахата от руския ядрен арсенал. Голямата разлика е, че днес този подход вече не е просто лично мнение на един държавен глава, а се прокарва като официална оперативна линия на изпълнителната власт в София.
