Окръжният съд в Пловдив постанови най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“ – за четирима от петимата задържани заради схема за източване на около половин милион евро от НЗОК и НОИ. Под домашен арест с електронна гривна остава петият обвиняем – Цветалина Колачева-Сали, която няма право да напуска жилището си в Пловдив. В ареста остават д-р Фани Колачева-Гудева, сочена за организатор на групата, съпругът ѝ Велизар Гудев, както и Кирил и Бойка Колачеви.
Според прокуратурата именно около тях се е изграждала мрежата за неправомерно източване на средства чрез фиктивни медицински дейности и болнични листове.
В началото на заседанието прокурорът от Окръжната прокуратура Димитър Пехливанов поиска за всички задържани най-тежката мярка. Пред медиите той определи случая като работа на т.нар. „вайбър лекари“ – схема, при която медицински документи се издават дистанционно, без реален преглед на пациенти. По думите му разследването е установило десетки болнични листове, издадени на лица, които не са били преглеждани, включително и чуждестранни граждани, които посещавали страната с цел да получават обезщетения.
Прокурорът посочи още, че при проверки в медицински център в Пловдив са открити пликове с пари и документи, свързани с част от обвиняемите. Според събраните данни болничните листове са издавани срещу заплащане, като в отделни случаи тарифата достигала около 100 евро на документ.
Разследването сочи, че д-р Гудева е собственик на три физиотерапевтични центъра в Пловдив, Куклен и Асеновград, както и на регистрирани фирми, по чиито сметки са постъпвали средствата от здравната каса. Съпругът ѝ също е регистрирал дружество, използвано в схемата, твърди обвинението.
По делото има данни и за посредници, които събирали лични данни на граждани и ги предоставяли за издаване на болнични листове и направления. Част от схемата е включвала и организиране на престои в балнеосанаториум в село Баните, където според свидетелски показания са били оформяни документи за фиктивен прием.
В телефона на Велизар Гудев са открити чатове, лични данни и медицински направления, изпращани към участници в схемата. Някои от разпитаните пациенти са заявили, че са били привлечени с обещания за евтина почивка, без да са били реално преглеждани от лекари, посочиха от прокуратурата.
