Съвсем доскоро за мен името Сен Жермен се асоциираше единствено с романтичния ми спомен за една младежка любов в Париж и кафенетата, в които тя се консумираше през по-голямата си част.
Булевард „Сен Жермен“ в Париж е един много зелен, доста дълъг и обсипан с пищни кестени асфалтов коловоз, носещ целия чар, романтика и възбуждаща мистика на френската столица. Нямам никакво съмнение обаче, че скорошното ми преоткриване на името Сен Жермен не бе случайно, защото освен че ме накара да възродя увлечението и интереса си в тази посока, се оказа и едно от най-любопитните ми скорошни четивни преживявания. Този път срещата ми с името на „графа” стана по онзи старомоден и прозаичен начин - на дивана с книга в ръка. Неин автор бе Ян ван Хелсинг, изключително интересен немски автор, когото с удоволствие препоръчвам на всички читатели на „Торнадо”.
Подхващайки темата, Хелсинг Тя започва с думите на Волтер, който нарича граф Сен Жермен „Мъжът, който знае всичко и никога не умира”. За произхода на графа не се знае нищо определено, а смъртта му също е обгърната с мрак и неизвестност. Безспорно обаче най-интригуващото в неговата история е фактът, че според своите съвременици този френски благородник е живял най-малко 200 години! И то без външния му вид да се промени съществено! Първите данни за граф Сен Жермен се появяват от нищото някъде през 1710 година чрез композитора Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като 40-50-годишен мъж, който имал голямо влияние в кралския двор и тайните общества по това време. Две десетилетия по-късно за него вече се говори като за пръв довереник на мадам Помпадур, известната метреса на френския крал Людовик XV.
Именно в този период Сен Жермен произнася и великите си думи, с които обобщава начина на живот на това време: „Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже - Философския камък. Едните искат вечна красота, другите – вечно богатство”.
Всъщност много от хората, които са срещали графа, твърдят, че той самият притежавал и двете. Пред Фридрих Велики той веднъж Фридрих Велики той веднъж дори заявява, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава човешкия живот, а самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен пък казва: „Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създам това, което поискам, от нищото”.
Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където придобива много знания за диамантите. През 1743 г. той се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти, както и че бил ходил до Хималаите и открил хора, които знаели всичко. Допълва, че човек, трябва да е учил в пирамидите, както направил той, за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в Космоса: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми”. По друг повод той казва: ”Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни”. Освен всичко друго, граф Сен Жермен имал и изявена пророческа дарба. Често съобщавал за предстоящи открития в бъдещето и твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където поиска.
Най-странното е, че консервативното френско общество приемало думите му без присмех и злословене, а кралските дворове из цяла Европа винаги били с широко отворени врати за ексцентричния граф. Негови съвременници – от споменатата преди малко мадам Помпандур до немския философ Грим – подчертават в писмата и дневниците си, запазени и до днес, че Сен Жермен имал невероятния талант да разказва истории с изумителни исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски и Мария Тюдор били описвани с подробностите на очевидец, което винаги смайвало слушателите. Известно е, че през 1745 – 1746 графът живее като принц във Виенския двор, където всички твърдят, че освен огромното му богатство, той владеел няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свирил перфектно на пиано и цигулка. При това бил вегетарианец и пиел вино само при повод. Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти посещава Индия, а между 1757 – 1760 достига върховната си слава в двора на крал Людовик XV, пред когото уголемява и умножава диаманти. В неговия двор той имал и своя лаборатория за алхимични експерименти.
Когато навършила 70 години, графиня Джорджи отново се срещнала с него и била силно поразена от факта, че Сен Жермен изглеждал по същия начин, по който и при срещата им преди 50 години. Графиня Хосе пък през 1760 година го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около 50 години”. Едновременно с това тя си спомня, че го е срещнала за пръв път точно преди 50 години, през 1710 година във Венеция, когато той обаче се наричал Маркус Балети. Същото си спомня и музикантът Рамо, който дори се кълнял, че графът изглеждал по-млад от предната им среща. През 1760-1762 г. графът се появява в Холандия, откъдето води преговори за мир с Англия. Впоследствие, чак до 1773 г., из цяла Европа е пълно с данни за научните и политически дела на неуморния и необкновен граф Сен Жермен. Този чудат „шотландски боец” е винаги на първа линия в обществения и политическия живот на времето си, неотменно ангажиран със значими каузи и благородни дейности.
Между 1774 и 1784 година след смъртта на крал Людовик XV Сен Жермен напразно предупреждава крал Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор” срещу тях, за който научава от кръговете на масоните и илюминатите. След 1785 Сен Жермен заживява в Германия. Един свидетел твърди, че през това време графът трябва да е бил 60- или 70-годишен. Много години графът живее при принц Карл фон Хесен-Касел, като се занимава с различни научни експерименти. По това време той предлага списък с разнообразни химични способи лично на Фридрих Велики и прави следния коментар: „Ако този монарх ги бе взел насериозно, Германия можеше да е водеща сила в индустриалната революция и да е господар на Европа”. Така стигаме до датата 27 февруари 1784 г., когато графът най-ненадейно умира, като това е записано в църковния регистър в Екерфьорде. Няколко дни по-късно обаче ковчегът му е отворен и той се оказва празен! На 15 февруари следващата година Сен Жермен се появява (това е потвърдено от много свидетели) на голяма среща на окултисти във Вилхемсбад.
От 1788 г. той отново заживява постоянно във Франция, като предупреждава аристократите за предстоящата революция. През 1789 пътува до Швеция, а през 1793 г. с пълна точност предсказва на Мария Антоанета деня и часа на нейната смърт.
Невероятната история на графа продължава с информация, че през 1842 г. той се сприятелява с лорд Литън, а през 1867 т. присъства на събиране на Великата масонска ложа в Мейленд, като по-късно вдъхновил Шопен и Чайковски. Кой в действителност е бил граф Сен Жермен и каква е неговата тайна? Действително ли е владял рецептата на вечния живот?
Според мнозина анализатори граф Сен Жермен е жив и до днес и щастливо живее сред нас, съвремениците на информационната революция. Така мисли и самият Ян ван Хелсинг. Според него, използвайки древната тибетска тайна на състоянието „самадхи”, описано в книгите на Ернст Мулдашев, Сен Жермен „пътува” през вековете, осъществявайки в действителност най-големия човешки блян – мечтата за вечен живот. Самадхи е всъщност онова медитационно състояние, което запазва в продължение на стотици години живота на посветените в пещерите на Тибет. Така че нека всеки, на когото му предстои пътуване в града на любовта Париж, да отдели в програмата си час, посветен на пътешествие по мистичната улица Сен Жермен. Пътешествие, което ще му даде глътка надежда, че не всичко се строи с материална еснафщина, а че и в днешните градове има булеварди на чудесата, един от които е управляван от богат граф, когото дори ние може да срещнем на следващия ъгъл или кафене.
Васил Петев
