Бързото развитие на изкуствения интелект може да доведе до рязко увеличение на потреблението на електроенергия и вода през следващите години, предупреждава нов доклад на Организацията на обединените нации, цитиран от Science Alert. Според авторите до 2030 г. AI системите могат да използват около 3% от световното производство на електроенергия – приблизително двойно повече в сравнение със сегашните нива. Това би довело до въглеродни емисии, съпоставими с годишните емисии на Великобритания.
Трилиони литри вода за охлаждане
Особено сериозни са опасенията за потреблението на вода от центровете за данни, които поддържат работата на изкуствения интелект.
Според доклада до края на десетилетието те могат да се нуждаят от около 9,3 трилиона литра вода за охлаждане на сървърите. Това количество надхвърля годишните нужди от питейна вода на цялото население на планетата.
По-ефективните системи не винаги пестят ресурси
Изследователите оспорват разпространеното схващане, че по-ефективните модели автоматично ще намалят разхода на ресурси.
Те посочват т.нар. „парадокс на Джевънс“ – икономически принцип, според който по-високата ефективност често води до по-широко използване на дадена технология и в крайна сметка до по-голямо общо потребление.
Според доклада още през 2025 г. центровете за данни по света са консумирали количество електроенергия, сравнимо с това на Саудитска Арабия.
Екологичната цена не е разпределена равномерно
ООН обръща внимание и на неравномерното разпределение на ползите и разходите от развитието на изкуствения интелект.
Само 32 държави разполагат със специализирана облачна инфраструктура за AI, а близо 90% от капацитета е концентриран в САЩ и Китай.
В същото време много други страни понасят екологичните последици от добива на суровини и натрупването на електронни отпадъци, без да участват съществено в разработването на технологията.
Призив за повече прозрачност
Авторите на доклада настояват правителствата и технологичните компании да публикуват повече информация за енергийното потребление, използваните водни ресурси и въглеродните емисии, свързани с AI системите.
Според тях бъдещото търсене на изкуствен интелект трябва да бъде включено в националните енергийни и климатични стратегии, за да не се превърне технологията в нов сериозен източник на натиск върху околната среда.
Докладът заключава, че развитието на изкуствения интелект трябва да върви ръка за ръка с политики за устойчивост, така че технологичният напредък да не бъде постигнат за сметка на природните ресурси.
