Арменците ще гласуват на 7 юни на избори, които могат да определят геополитическата посока на страната за години напред. Премиерът Никол Пашинян търси нов мандат с обещание за по-тясна интеграция с Европа, докато Русия засилва икономическия натиск върху бившия си съюзник в опит да ограничи отдалечаването му от Москва.
Вотът привлича сериозно международно внимание към страната от Южен Кавказ с население от около три милиона души, която през последните години постепенно се сближава със Запада, въпреки че остава тясно свързана икономически с Русия.
От идването си на власт през 2018 г. Пашинян постепенно промени външнополитическия курс на Армения. По негово управление страната прие закон за започване на процес към бъдещо членство в Европейския съюз и ускори мирните преговори с Азербайджан. По-рано тази година в Ереван се проведе среща с участието на европейски лидери и украинския президент Володимир Зеленски.
Сянката на Нагорни Карабах
Въпреки тези стъпки подкрепата за Пашинян е намаляла значително спрямо предишните избори.
Основна причина остава Нагорни Карабах. През 2023 г. Азербайджан възстанови контрола си над региона, който дълги години беше населен предимно с етнически арменци. Загубата на Карабах продължава да тежи върху обществените нагласи и да разделя арменското общество.
Критиците обвиняват Пашинян, че е направил прекалено много отстъпки в името на мира с Баку. Мирното споразумение с Азербайджан също остава спорна тема в страната.
Разделена опозиция
Сред основните опоненти на премиера са бившите президенти Роберт Кочарян и Серж Саркисян, които настояват за възстановяване на по-тесните връзки с Русия.
Водещ опозиционен претендент е и милиардерът Самвел Карапетян, който е натрупал богатството си в Русия. Той е под домашен арест по обвинения в заговор срещу правителството и води кампанията си чрез свои представители.
Последните социологически проучвания дават около 32% подкрепа за партията на Пашинян, докато близо 40% от избирателите заявяват, че не вярват на нито една политическа фигура.
Русия използва икономически натиск
В седмиците преди изборите Москва предприе серия от мерки срещу арменския износ. Русия ограничи вноса на арменски цветя, минерална вода, коняк, плодове и зеленчуци.
Русия остава най-големият търговски партньор на Армения и формира около 36% от външната търговия на страната.
Арменски анализатори виждат връзка между ограниченията и предстоящия вот. Според тях, след като военното влияние на Москва в Армения намалява, икономиката остава основният инструмент за натиск.
Русия също така доставя природен газ на Армения на преференциални цени, значително по-ниски от тези на европейските пазари.
Европа обещава подкрепа
На този фон Европейският съюз засилва подкрепата си за Ереван.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви пакет от 50 млн. евро за Армения и обвини Москва, че използва икономическите отношения като инструмент за политически натиск.
Брюксел обеща също да улесни достъпа на арменски стоки до европейския пазар.
Избор с геополитически последици
Въпреки заявената проевропейска посока, Армения все още няма статут на кандидат за членство в ЕС и евентуалното присъединяване остава далечна перспектива.
Така изборите на 7 юни се превръщат не само във вътрешнополитически вот, а в избор за бъдещата посока на страната – дали да продължи курса към по-тясна интеграция със Запада, или да възстанови по-близките си отношения с Русия.
