Предсрочните парламентарни избори в Косово се превръщат не просто в вътрешнополитически вот, а в спор за посоката на страната към ЕС и НАТО. Бившият президент Вьоса Османи поставя под съмнение способността на премиера Албин Курти да запази подкрепата на западните партньори, от която Косово е силно зависимо, пише Politico.
Какво е заложено на изборите?
Европейската интеграция. Косово кандидатства за членство в ЕС през 2022 г., но процесът остава бавен. Част от държавите в ЕС, включително Испания, Гърция, Румъния и Словакия, не признават независимостта на Косово, което усложнява перспективата за членство.
Отношенията със Запада. Османи твърди, че управлението на Курти е довело до охлаждане на отношенията както с Брюксел, така и с Вашингтон. Тя обвинява премиера, че е изгубил доверие сред ключови партньори.
Вътрешната институционална криза. Неуспехът на парламента да избере нов президент през април доведе до предсрочния вот. Османи твърди, че Курти се стреми към концентрация на властта и отслабване на президентската институция.
Защо отношенията с ЕС се влошиха?
Ключовият момент беше кризата в северните общини с преобладаващо сръбско население през 2023 г. Правителството на Курти назначи етнически албански кметове след спорни избори, което доведе до напрежение и сблъсъци. Западните партньори обвиниха Прищина, че е ескалирала ситуацията.
Вместо напредък към ЕС, Косово беше санкционирано от Брюксел чрез замразяване на част от финансовата помощ. Ограниченията бяха отменени едва след провеждането на нови местни избори.
Назначаването на етнически албански кметове в сръбските общини доведе до напрежение, насилие и критики от ЕС и САЩ. Последицата бяха санкции и замразяване на част от европейската помощ.
Какво казва Османи?
Бившият президент настоява, че Косово трябва да бъде по-тясно обвързано със САЩ и че Вашингтон трябва да играе по-активна роля в диалога със Сърбия. Според нея преговорите са били по-успешни, когато САЩ са участвали директно.
Тя също така свързва бъдещето на Косово с по-твърдо позициониране в евроатлантическите структури и критикува политиката на конфронтация към западните партньори.
Какви са шансовете на Курти?
Въпреки критиките, анализаторите очакват управляващата партия „Ветевендосие“ отново да спечели най-много места в парламента. Това означава, че Курти вероятно ще остане премиер.
По-сложният въпрос е президентският пост. За избора на държавен глава е необходимо мнозинство от две трети в парламента, което никоя партия не се очаква да има. Това предполага трудни коалиционни преговори и риск от нова институционална блокада.
Какво следва?
Вероятен нов мандат за Курти. Ако „Ветевендосие“ остане първа сила, Курти може да продължи да управлява като премиер. Липсата на мнозинство от две трети прави избора на нов държавен глава несигурен и вероятно ще изисква сложни коалиционни сделки.
Има обаче риск от нова политическа блокада. Ако преговорите се провалят, Косово може отново да се сблъска с институционална криза и забавяне на реформите.
По-широкият контекст
Основният проблем пред Косово остава комбинацията от вътрешна политическа нестабилност и непълно международно признание. Дори при силна проевропейска реторика, страната трудно може да напредва към ЕС и НАТО без устойчиво сътрудничество с ключовите западни партньори и без по-предсказуема вътрешнополитическа среда.
Изборите вероятно няма да решат всички тези проблеми, но ще покажат дали Косово ще продължи курса на по-конфронтационна политика към външните си партньори или ще търси по-тясна координация с Брюксел и Вашингтон.
