Новото огнище на ебола в Демократична република Конго вече е сред най-сериозните през последните години. Стотици са заразените, десетки са починалите, а вирусът вече е преминал и в съседна Уганда. Според американските здравни власти, ако разпространението не бъде овладяно бързо, настоящата епидемия може да се превърне в една от най-големите в историята на заболяването.
Въпреки тревожните прогнози Световната здравна организация подчертава, че рискът за региона е висок, но вероятността от глобална пандемия остава много ниска. Причината е в начина, по който вирусът се предава, и в натрупания опит от предишни огнища, пише Associated Press.
Загубени седмици в началото на епидемията
Една от най-големите тревоги на здравните експерти е, че вирусът вероятно се е разпространявал седмици, преди да бъде официално разпознат. СЗО обяви извънредна ситуация от международно значение на 17 май, но все повече данни сочат, че първите случаи може да са се появили още през февруари.
Според местни власти в миньорския град Монгбвалу първият известен случай е регистриран около 22 февруари. Само две седмици по-късно десетки хора вече са били починали.
Първоначално лекарите са подозирали туберкулоза и други заболявания. Направени са и тестове за ебола, но те са били насочени към по-разпространения щам Заир, а не към щама Бундибуджо, който стои зад сегашното огнище.
Това забавяне може да се окаже решаващо. Експерти от американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) предупреждават, че ако реалният брой на жертвите в края на май е бил значително по-висок от официално известния, рискът от мащабна епидемия нараства сериозно.
Защо ебола не се разпространява като COVID-19
Макар ебола да е сред най-смъртоносните инфекциозни заболявания, тя не се предава лесно.
За разлика от морбили или COVID-19 вирусът не се разпространява по въздушно-капков път на големи разстояния.
Заразяването става чрез пряк контакт с телесни течности на болен човек, който вече е развил тежки симптоми.
Това означава, че най-застрашени са медицинските работници и хората, които се грижат за болните.
Именно затова ебола рядко успява да предизвика глобални пандемии. Вирусът е много опасен, но начинът му на предаване ограничава възможностите за масово разпространение.
Защо овладяването на огнището е толкова трудно
Настоящото огнище се развива в район с ограничен достъп до здравни услуги, лоша инфраструктура и продължаващи конфликти.
Болниците в засегнатите райони дълго време са работили с недостиг на персонал и защитно оборудване. Освен това много местни жители не вярват на здравните власти и международните организации.
Това затруднява едно от най-важните оръжия срещу ебола – проследяването на контактите на заразените. Световната здравна организация си е поставила цел да достигне до над 90% от хората, които са били в контакт със заразени. Засега са открити по-малко от половината.
Все още няма одобрена ваксина срещу този щам
Светът разполага с одобрена ваксина срещу най-разпространения щам на ебола – Заир. Тя беше разработена след катастрофалната епидемия в Западна Африка през 2014–2016 г., когато заболяването отне живота на над 11 000 души.
Сегашното огнище обаче е причинено от различен щам. Затова учените разработват нови ваксини, насочени конкретно срещу Бундибуджо.
Най-напреднали са проектите на Moderna и Оксфордския университет, които може да започнат клинични изпитвания в рамките на няколко месеца. Разработват се и експериментални терапии, включително антивирусни лекарства и моноклонални антитела.
Има ли опасност за Европа и САЩ
Според здравните власти рискът за Европа и Съединените щати остава нисък.
Човек с ебола става заразен едва когато развие сериозни симптоми. В повечето случаи той е твърде болен, за да пътува или да участва в масови събития.
Властите вече са въвели специални мерки за наблюдение на пътници от засегнатите райони. В САЩ функционира и мрежа от специализирани болници, подготвени да лекуват пациенти с ебола.
Експертите напомнят, че подобни случаи вече са били успешно овладявани. По време на голямата епидемия през 2014 г. заразени пациенти бяха лекувани в САЩ без това да доведе до по-широко разпространение на вируса.
Какво показва сегашното огнище
Настоящата епидемия е напомняне, че опасни вируси продължават да се появяват в различни части на света и че бързата реакция остава решаваща. В случая с ебола най-големият риск не е глобална пандемия, а възможността вирусът да се разпространи широко в засегнатия регион, преди здравните служби да успеят да прекъснат веригите на заразяване.
