България е управлявана от премиера Сергей Станишев с рейтинг по-нисък от 10%, което е безпрецедентно за всяка друга демократична държава. Подкрепата за Кристалина Георгиева е опит да се прави паралелна кампания в подкрепа на Миглена Кунева. ГЕРБ започна да губи обществена подкрепа, когато забави ритъма за противодействие с престъпността, това каза за Frognews.bg социологът проф.Антоний Гълъбов.
Интервю на Калина Георгиева
- Наскоро бяха изнесени поредните данни за рейтингите на политиците, има ли манипулации в тях и до колко можем да им вярваме?
- Това е сериозен проблем, защото се натрупа недоверие и има очевидно желание за обслужване на определени лични интереси през годините. Онова, което се забелязва без необходимостта от специални допълнителни проучвания е, че има нарастване на усещането за несигурност сред хората, имат готовност да бъдат оценени икономическите последици на кризата като причинени или най-малкото като свързани с дейността на управляващите и това е напълно логично. В това отношение най-вероятно има спад в доверието както в управляващата партия, така и във всички политически сили. Съвсем друг въпрос е до колко това е драматично, до колко означава, че сме свидетели на някакъв процес на радикално преобръщане на политическите нагласи, аз не смятам, че това е така. Има задълбочаване на едно недоверие, което наблюдаваме от години. Искам да припомня, че по времето, когато управляваше Сергей Станишев той имаше доверие по-малко от 10%. Няма нормална демократична страна, в която това може да се случи, така че в това отношение българските граждани разбраха бързо, че доверието или недоверието към управляващите много рядко влияе върху тяхното поведение. Това е по-лошият урок от всичко, защото опитите в момента да се създаде представата за това, че става дума за някаква критично ниска подкрепа неминуемо ще доведе до предсрочни избори и т. н. Това е просто примитивна спекулация. Политическата култура на българското общество, начините по които се изгражда отношението към властта в България, за съжаления са такива, че недоверието или доверието на гражданите не е определящо дали някой ще управлява или ще си ходи от властта.
- Отново тези данни сочат, че Георги Първанов е втори по рейтинг, знае ли как да бъде такъв и да печели доверие?
- По същите тези данни и Кристалина Георгиева е много харесван политик, извинявайте, тя меко казано не е български политик. Кристалина Георгиева в някакъв смисъл дори не е политик, а опитът да бъде вкарвана в този тип рейтинги е просто опит да се прави паралелна кампания в подкрепа на Миглена Кунева и ако колегите смятат, че никой не разбира това, най-вероятно дълбоко се лъжат. Ненормално е да се опитваш да сравняваш несравними неща. В това отношение не трябва да се мери който и да е президент в подкрепа на който и да е кандидат- президент с подкрепата или недоверието към министър – председателя от кабинета, въпрос е на елементарна коректност, дори не на професионализъм. Но толкова сме свикнали на това, че по някакъв начин сравняваме ябълки и круши. Става дума за опит да бъде подготвен терена, става дума през сондажи на общественото мнение да се формира обществено мнение, а за съжаление това е много тежък проблем на професионален морал. Аз твърдя, че българската социологическа общност не е в състояние да контролира това. И винаги ще има, включително никому неизвестни агенции, които ще се забавляват с това да се опитват да формират обществени нагласи, където ги няма. Усилието да бъдат измерени неща, които не съществуват – ги създава, това е една от закономерностите на нашата професия. В момента хората не мислят за избори, в момента нямаме електорална ситуация, в момента това, което вълнува обществото е със съвсем различен профил, така че е по-скоро, за да бъде подготвен терена за определени кандидати на предстоящите избори.
- БСП и ДПС плашат със стачки, готови ли са да оглавят отново държавата?
- ДПС вече показа, че е в състояние да извади хора. Миналата година и в началото на тази, първите няколко протеста на тютюнопроизводителите показаха, че ДПС е съхранило авторитета и подкрепата си сред избирателите си. Точно за това ДПС не се присъединява към подобен тип призиви. Докато при БСП е обратното – призивите се опитват да симулират наличието на единство в редиците на избирателите на партията, аз смятам, че такова единство няма. Самите избиратели на БСП си дават много ясна сметка, че с изтичането на президентския мандат на Първанов ще се появи някакъв нов ляв субект, че ще им се налага да правят избор, който не им се е налагало да правят досега. Трудно разбираема е позиция на правителството, тя излъчва по-скоро безпомощност, това, което се опитва да направи БСП в публичното пространство е да не изглежда по-малко безсилно. Имаме серия от нищо не значещи изказвания на г-н Станишев, имаме много силно политическо надприказване от бивши министри от правителството на Тройната коалиция, единственият мотив, който виждам зад това е, че има желание да бъде забравено по-бързо тяхното управление. Колкото по-категорично се критикува сегашното управление, колкото повече фразеология се използва, толкова повече се надяват всички ние да забравим собствените им престъпления и безчестия. Думите не са тежки- предишните две управления изведоха страната в различна орбита, там където тя изглежда по друг начин. ГЕРБ трябва да санкционира всичко това по някакъв начин и да не допуска да се създаде среда, в която да се забрави толкова бързо и лесно кой какво е правил преди, да не позволява на тези функционери да застават в ролята на народни защитници. Тази роля е толкова нелепа за тях, че това направо си е политически цинизъм. Особено за партиите управлявали от 2001 – 2009 година, те единствено и само могат да разчитат на това хората да са забравили имената им. Имена като тези на г-н Церовски (б.а. - ексминистър на регионалното развитие) например, или на една цяла плеяда от никому неизвестни функционери, които успяха да създадат една среда от дълбоко недоверие на институциите в страната. Много е важно да се разграничат нещата. Критиката към ГЕРБ за слабостите на управлението му е дължима, необходима и естествена реакция на хората, това не трябва да заличава паметта и спомените ни за това кой какво е правил със интересите на България и със собствените си интереси.
- Каква е ролята на РЗС в политиката?
- Те са обслужващ персонал. Има няколко подобни политически формации, които бяха създавани през последните години с подобна цел, бяха развивани. Създаваше се представата, че зад тях стоят реални политически идеи, че те са истински политически проекти, но се оказа, че те са просто обслужващ персонал, който да пренарежда сцената. Няма да се връщам назад към „Новото време”, към „Гергьовден”. На какво ли не се нагледахме през последните години. Но в една или друга степен винаги е ставало дума за това – спомагателни политически формирования, които са имали за цел, те са винаги еднакви, да разколебаят и да разпилеят десния вот. Това е устойчивото във всички тези формации, те винаги са търсили възможност да се правят на някакво центристко дясно нещо. Винаги са се опитвали да изглеждат като по-доброто СДС ,или по-доброто БСП, или нещо подобно. Има повтаряемост в условията за наемане на такъв обслужващ персонал и това не може да бъде пропуснато, не трябва да бъде пропуснато.
- Кого обслужва РЗС тогава?
- В общи линии тези, които имаха нужда от подобен тип обслужване и преди с други политически формации. Целта на РЗС беше много ясна при създаването й – да играе ролята на фалшив сателит на ГЕРБ. В това отношение не е случайно напрежението, което възникна между РЗС и „Атака” още в началото на създаването на този парламент, целите на двете политически формации бяха еднакви, а именно да блокират възможността за изграждане на коалиционно споразумение между ГЕРБ и Синята коалиция. Онова, което реално притесняваше определени групи от интереси в българската политика, а и не само, беше възможността подкрепата на ГЕРБ да се съчетае с експертизата на в-к „Атака”. Това би довело до едно успешно управление, до прекъсване на определен тип връзки , до доразследване на определен тип процеси, до смяна на геополитическата ориентация на България, нали не се съмнявате, че ако съществуваше ефективен диалог между ГЕРБ и Синята коалиция – нямаше да бъдем свидетели как България ще строи АЕЦ"Белене". След като е напълно очевидно, че енергийната ориентация тук няма никакво значение и че това не е икономически, а геополитически договор. За България това означава, че през следващите 30 години ще бъде запазен монополът на друга страна върху родната икономика. Прост пример, но това е показателно. Те играят ролята на подобен тип клинове, които са важни и трябва да бъдат поставени, за да може да се постигне някакъв резултат, който е удобен за едно и също политическо статукво. Тъй като наближават президентските избори нека да си припомним, че именно РЗС издигна кандидатурата на г-н Георги Марков за президент, който успя да постигне впечатляващите 3,5%, но това беше нещото, което попречи на десния кандидат да достигне до втори тур и изпрати Волен Сидеров. Българската политика не е толкова многообразна и необозрима, че да не можем да различим едни и същи ходове, изпълнявани от едни и същи групи от интереси, дори и с различни играчи. Нещо подобно направи „Новото време” като се оттегли от мнозинството на НДСВ, сваляйки председател на Народното събрание, за да успее да завърши като съуправляваща политическа формация през 2005 година. И ако по-голямата част от българските граждани предпазливо са забравили всичко това, най-вероятно то е едно от условията да продължаваме да бъдем в същия сценарий. Или както казваше Иван Кулеков – продължаваме да си живеем в същия тъп политически виц.
- Да очакваме ли още коалиции и между кого биха били те?
- Разбира се. Да започне роене е характерно за ситуацията преди избори. Пламен Юруков се появи с нова политическа формация „Вот” и всякакви други три и четирибуквени съчетания. Особено на местни избори, знаете, че всички небесни и земни стихии се появяват. За съжаление, не става дума за това, че някакви нови групи български граждани са успели да постигнат съгласие помежду си и отстояват своите политически интереси. Става дума за обратното – как истинските граждански и политически интереси биват замотани в някакъв привиден хаос и псевдоплурализъм. Нямаме нови политически идеи, имаме амбицията на нови политически играчи да се качат на терена. И доколкото хората усещат това и има ниска фонова готовност за участие в изборите, нещо което позволява картелизирането на властта, позволява запазването на едни и същи неща за определени играчи, независимо, че формално отиват на избори. Картината не е добра, перспективата също. Онова, което се натрупва като отговорност към ГЕРБ по някакъв начин за изграждането на базисно равнище функционираща държава, това е сериозният проблем. Натрупва се усещането, че държавата не работи, че държавната администрация е дезориентирана, институциите не са в състояние да вършат работата си, че има общо взаимно покриване, че има отказ от реформи - с други думи, че държавата отново не функционира, така както не функционираше в периода 2008-2009 година. За съжаление диагнозата не е добра и цялата отговорност за това трябва да бъде носена от управляващата партия.
- Не са ли твърде големи очакванията към ГЕРБ?
- Очакванията към тях бяха големи и неясни. Единственият ясен мотив на избирателите към тях бе, че трябваше да бъдат махнати от властта Тройната коалиция. Ясно бе, че ГЕРБ декларира готовност да се справя бързо и лесно с проблемите, че е готова да се раздели с всеки, ако той е допуснал грешка или е предизвикал проблем. Очакването към ГЕРБ беше, че едни момчета и момичета ще дойдат и ще разчистят политическата сцена, ще поставят акцент върху борбата с престъпността, тъй като собствената й компетентност в голяма степен е в тази посока. Ще разчистят терена, ще ускорят болезненото очакване на хората за възстановяване или установяване на справедливостта чрез наказания за онези, които са безчинствали в страната. Общо взето това бяха очакванията към тях, нямаше свръх големи надежди, че това ще е нова политическа ера, но очакванията за които говоря бяха изключително силно и ясно заявени. ГЕРБ започна да губи обществена подкрепа, когато забави ритъма за противодействие с престъпността, когато се оказа, че не е толкова готова като политическа формация вече във властта да следва принципа да се разделя с всеки, който допусне някакъв провал, когато най-общо и най-кратко казано – когато започна да излъчва нерешителност. Самият публичен образ на министър-председателят беше изграден като решителен, безкомпромисен, човек на действието. Последните няколко седмици, особено в началото на януари, когато започна кампанията срещу правителството започна да се руши тази представа за тази решителност и смелост на премиера, който е символът на това управление. ГЕРБ има сериозен проблем, който не е публично одобрение на равнище компетентност за справяне с кризата.
- Какво да очакваме от политическия проект „АБВ” на Георги Първанов?
- Аз бих искал да видя минимално количество почтеност в този проект, това е политическа наглост. Самото използване на буквите а,б,в в това безумно съчетание за българско възраждане е признак на лош вкус и политически снобизъм. Сега този кръг от хора и мрежа от интереси, която се опитва да налага дневен ред, прави това, което би трябвало да прави президентската администрация. Много е важно да се разбере има ли изразходване на средства от страна на администрацията на президента за изпълняване на дейности, които се представят като продукт на въпросното "АБВ", защото, ако има подобно нещо то е нарушение. Още преди години твърдях, че сметната палата по време на президентски избори трябва да извършва одит на средствата на президентската администрация. Искам да видя декларация за това тази политическа мрежа има ли намерения да става политическа партия или не, защото тя не е гражданско образование, повече от ясно е. Очевидно е, че нейните представители са хора свързани с определени властови позиции. Това не е гражданско движение, колкото и да настояват на това определени негови конструктури. Става дума за експертна мрежа за политически натиск – това е! Докато то се движи в подобна сива сянка на политическия живот, аз не мога да приема това като нормален политически проект. Необходимо е минимална коректност, за да бъде заявено дали това е някакъв клуб по интереси, дали това е някаква разширена безплатна периферия, която работи за администрацията на президента или е мрежа от интереси с политическа насоченост. Това не е легитимен субект в едно публично демократично пространство, това са хора, които няма да се явяват на избори, но ще се опитват да въздействат върху изборни резултати, а това не е почтено спрямо българските избиратели. Когато се изчисти всичко това ще бъде ясно дали ще имаме някакъв нов политически субект, който ще се конкурира с БСП, дали ще има нова конфигурация в лявото политическо пространство, дали най-после в ляво ще започне някакъв процес на нормализация и европеизация или ще продължаваме да бъдем свидетели на тази политическа мимикрия, която съхрани през последните 20 години едни и същи политически фигури. Липсата на нормална социалдемократическа организация в България ще радикализира младите леви хора. Левият радикализъм е бил винаги риск в българската политическа история. Ние не сме имали никога крайни десни, но сме имали много пъти крайни леви, а това е нещо много тревожно в условия, в който политическата система изглежда неустойчива.
- В този дух кой клати държавата?
- Онези, които се страхуват, че могат да изгубят контрола си върху основните лостове за управление в държавата. Един конкретен пример – защо се фокусира опозицията върху контрабандата на цигари, нима тя е единствената форма на контрабанда. Нима няма друг вид контрабанда в България, която да е стопански и икономически значима. Управляващите по някакъв начин застрашиха съществуващите мрежи от зависимости около точно този тип контрабанда. Точно за това всякакви хора започнаха да обясняват колко е важно да се противодейства на тази контрабанда. Толкова е елементарен цирка, който ни въртят, че понякога е обидно, че този тип кукловоди остават невидими за публиката.
