Европейските шофьори са намалили зарежданията на гориво в отговор на рязкото поскъпване на бензина, предизвикано от конфликта с Иран, което е довело до най-големия годишен спад в продажбите на горива в еврозоната от 2023 г. насам, показват последните данни на Евростат. Те са намалели с 3,5% по обем през април спрямо същия месец на 2025 г., като това е първият годишен спад от юли 2024 г. и най-сериозният от октомври 2023 г. насам.
В шест европейски икономики, включително Германия, Норвегия и Австрия, е отчетен двуцифрен спад в потреблението на горива, сочат публикуваните данни. Подобна тенденция се наблюдава и във Великобритания, където продажбите на моторни горива са намалели с 10% на годишна база през април, след като месец по-рано беше отчетен ръст.
Според анализаторите това е знак, че европейските потребители започват да променят поведението си в отговор на енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток, който наруши и доставките през Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава около една пета от световния петрол. Главният икономист на британската статистическа служба Грант Фицнер коментира пред Financial Times, че има данни за шофьори, които „пестят гориво след като са заредили през март“, като според търговци хората правят по-малко пътувания и отлагат зареждането на фона на растящите цени.
Цените на горивата са се повишили чувствително заради конфликта. В 12 държави от ЕС дизелът е поскъпнал с над една трета на годишна база през април, като средното увеличение е 33,7%. Бензинът е поскъпнал средно с 13,6% в рамките на същия период. Ръстът на енергийните цени е ускорил инфлацията в еврозоната до 3,2% през май спрямо 3% през април, което засилва очакванията Европейската централна банка да повиши лихвите за първи път от почти три години.
Според анализаторката от мозъчния тръст Bruegel Угне Келияускайте ситуацията може да се влоши, ако цените на петрола продължат да се повишават. Тя предупреждава, че правителствата, които вече са използвали фискални и енергийни буфери, ще имат ограничени възможности за реакция при нова криза.
Няколко държави, сред които Германия, Испания, Ирландия и Италия, вече са намалили данъци върху горивата като мярка срещу ценовия шок. Общият размер на фискалните мерки в Европа надхвърля 11 млрд. евро, сочат данни на Bruegel. Експертите обаче предупреждават, че подобни политики могат да доведат до „горивен туризъм“ между държавите в ЕС и до допълнителен натиск върху публичните финанси, ако всяка страна започне да понижава цените за сметка на съседите си.
Въпреки спада в продажбите, анализатори отбелязват, че търсенето на горива може да се увеличи през следващите месеци заради промени в начина на пътуване през летния сезон и по-високите цени на самолетните билети. Според експерти от Argus Media по-високите разходи за авиационно гориво и ограниченията в доставките може да насочат част от пътниците към автомобилни пътувания, което частично да компенсира спада в общото потребление на транспортни горива.
