След като се провали срещата между Симеон Дянков, Мирослав Найденов и зърнопроизводителите, двамата министри обявиха, че се обмисля регламент, според който да бъдат ограничени субсидиите за земеделските сектори, реализиращи свръхпечалба.
Зърнопроизводителите са поискали да разговарят с премиера Бойко Борисов, а не само с Найденов и Дянков. Срещата се е провалила, тъй като е необходимо да стигнем до предварително споразумение, преди да ходим при министър-председателя, обясни земеделският министър. Според него само 20% от зърнопроизводителите не са си получили субсидиите, включително и заради данъчни задължения.
Заради плащане на средства за площ под натиск България е санкционирана за 2007 и 2008 г. и ако това продължи, рискуваме евросубсидиите, допълни Найденов. Цената на хляба в България трябва да падне, защото през последния месец цените на пшеницата на международния пазар намаляха доста силно - със сто лева на тон, каза Дянков. "След като отиват милиарди в земеделието, питаме какво се случва с цените на хранителните продукти“, попита и земеделският министър.
„Трябва да говорим в бъдеще за заплащанията, за да са справедливи спрямо всички – и за животновъдите, и за производителите на зеленчуци и на рози. И също да има регламент какво става, когато в някои сектори има свръхпечалби в определена година, както 2010 г. в зърнопроизводството“, заяви финансовият министър.
На въпрос какво разбира под свръхпечалба, Мирослав Найденов обясни, че минималната цена на тон пшеница в ЕС е 200 лв. на тон и ако се падне под това ниво, се прави интервенция. Когато реализираш пшеницата на 500 – 550 лв./тон, това е свръхпечалба, посочи Найденов. Той коментира, че субсидиите за зърно са били за сметка на средствата за животновъдите и зеленчукопроизводителите.
Дянков поясни, че при свръхпечалба на определен сектор, която е обусловена от обстановката на международните пазари, трябва да има регламент до колко може да плащат субсидии от държавата и ЕС (плащанията за площ са определена сума, една част от която идва от европейския, а друга – от държавния бюджет). „Не може само зърнопроизводителите да получават от държавата. Това оттук нататък няма да е така“, каза още Дянков.
Немалко фирми от агросектора получават 8-цифрени суми – някои получават стотици хиляди, други милиони, а трети – десетки милиони субсидии, заяви Найденов на въпрос коя е фирмата „октопод” в агросектора, която ще получи лъвския пай от субсидиите, както е заявил днес лидерът на ДСБ Иван Костов. Земеделският министър посочи, че 3,4% от фирмите в сектора усвояват близо 80% от плащанията за площ, които са основната причина за днешните протести.
По отношение на подготвяните стандарти за хляба Найденов упрекна зърнопроизводителите, че произвеждат фуражна пшеница, която е некачествена.
По-рано днес председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов заяви, че е възможно недоволството на зърнопроизводителите да прерасне в гражданско неподчинение. По думите му, ако управляващите не се срещнат с хората от бранша, напрежението все повече ще ескалира.
Зърнопроизводителите използват в стачките и земеделска техника.В момента в 20 области в страната текат протести. Над 2000 машини са изкарани по места.
Радослав Христов изказа съмненията си за разрастване на мащабите на протестите на зърнопроизводителите.
„Има друг проблем, който мен лично ме притеснява: дали няма да ескалират тези протести и от по места да тръгнат хората нанякъде - било към София или по границите и така нататък и от протест може да прерасне в стачка или гражданско неподчинение. Не искам да го казвам, дано не се случва и да не се стига до там", каза Христов.
Зърнопроизводителите настояват кабинета да изпълни поетите ангажименти в подписания на 8 юни миналата година меморандум с премиера Бойко Борисов. Протестиращите искат да бъде променен Законът за собствеността и използването на земеделските земи и данъчното облагане, което касае земеделските производители.
