Предизвикваме държавата. Ако тя прави за сляпо-глухите толкова, колкото те правят за себе си, ще живеем много по-добре. С дейността си й обръщаме внимание да се погрижи за хората с увреждания."
Това казва Димитър Парапанов - председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, със седалище Пловдив, пред "24 часа".
661 са сляпо-глухите у нас, 12 от тях тотално са загубили и зрението, и слуха си. Те "виждат" и "чуват" само с ръце. Специалните педагози ги обучават на т.нар. хаптична комуникация. При нея придружител-интерпретатор чертае с пръст върху гърба на сляпо-глухия карта на помещението, на която отбелязва вратата, прозореца, мебелите и къде има хора. Имената им се обозначават с инициал. Така сляпо-глухият узнава обстановката. Разговоря с жестомимичен език - интерпретаторът хваща ръцете му и започва да му "говори". По движенията сляпо-глухият разбира какво му се казва и отвръща по същия начин.
"В чужбина всеки такъв има по двама-трима придружители интерпретатори, на които държавата плаща. У нас сме доволни и на един - член на семейството, който рядко е и социален асистент. При такова комбинирано увреждане е необходимо специфично обучение. Осигурява го асоциацията. Целта е членовете да се измъкнат от социалната изолация", обяснява Парапанов.
Мнозинството членове на асоциацията са с основно увреждане слепота или глухота, впоследствие са загубили частично и другото сетиво. За да ги събере в асоциация, в продължение на 2 г. Парапанов ги издирва един по един чрез лекари специалисти и джипита.
Бюджетът на асоциацията е повече от скромен. Средствата отиват главно за рехабилитация и обучение за самостоятелен живот и професионална реализация. Програмите са индивидуални съобразно нуждате.
