Грижата на държавата за нашето здраве достигна опасни размери. Освен че от началото на годината не се пуши в правителството и в министерствата, се предвижда тютюнът да се изтласка постепенно от киното и от малкия екран.
В Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето до 2015 г. е записано след две години да започнат да изчезват „сцените с цигари в българските игрални и телевизионни филми“. Личи си, че непушачи са взели властта. Към тази група освен здравния министър Стефан Константинов и двамата вицепремиери, от Нова година се присъединиха премиерът и дипломат №1. А както е известно, новопокръстените са най-ревностните християни. Страстният пушач Божидар Димитров подаде оставка, с което се получи голям дисбаланс в правителството. Засега само Вежди Рашидов държи фронта, ама докога?
Не знам дали стратезите на борбата с тютюна си дават сметка с каква мащабна културна реформа са се захванали. Всеки филм се снима по сценарий, а много от сценариите са по книги. В БНТ например има спечелен конкурс за шест серии по разкази на Йовков. Така че не можем да изкореним пушенето от екрана, без преди това да се справим с цигарения дим в литературата. Какво е положението там? Уви, нашите писатели и техните рожби не са оставили добър пример на следващите поколения. Чорбаджи Марко, Лазар Глаушев, Сали Яшар и редица други положителни герои, на които разчитаме да възпитават младите, са били пушачи. Отваряме „Под игото” и още на първите страници се натъкваме на изречението: „Марко в угода на традицията беше задържал само един чибук за свое лично употребление.”
Очевидно тук текстът трябва да се редактира в духа на новите изисквания за борба с тютюнопушенето. Добре ще е министрите Рашидов и Константинов да спретнат една редакционна комисия от лекари и писатели, която да осъвремени малко Дядо Вазов. Ако се започне отсега, новата кавър версия на „Под игото” може да е готова до началото на учебната година. Вместо думата чибук например, която и без това е турцизъм, непонятен за учениците, можем да сложим в устата на бай Марко електронна цигара. Освен това в романа има продуктово позициониране което трябва да се осребри. Спомнете си, че по време на представлението на „Многострадална Геновева” Григорът казва на бея, че „в Немско водата е малко, та пият повече бира хората”. Ако заменим нарицателното бира с някоя подходяща марка като „Бекс” или „Холстен”, може да закърпим бюджета.
Пушачи са също Кириак Стефчов и бай Ганю, ама хайде, те са от лошите. Но Йордан Йовков е приписал този вреден навик на повечето си положителни герои. Ако сме последователни, разказът му „По жицата” ще трябва да отпадне от учебната програма, защото селянинът, дето върви подир бялата лястовица, „извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара”. „Песента на колелата” също не отговаря на европейските директиви, понеже майсторът на пеещите каруци Сали Яшар „пушеше цигара подир цигара”. Захарий Стоянов признава, че ги научил още като момче, а на всичко отгоре свидетелства, че страстни пушачи са били достойни революционери като поп Грую Бански. По тези причини „Записки по българските въстания”, биографията на Ботев и другите му книги се нуждаят от сериозно медико-литературно саниране.
Елин Пелин също има трески за дялане. Той дори озаглавил втория си сборник разкази „Пепел от цигарата ми”, от което излиза, че вдъхновението е пряко следствие от пушенето. „Край воденицата” противоречи на всички противопожарни норми. Неговият главен герой Свилен отива при бившето си гадже Милена с горящ фас в устата. Действието се развива по жътва, т.е. в най-големите летни жеги, и то край огнеопасни стърнища.
Редно би било воденицата на баща й да бъде съоръжена поне с един пожарогасител, защото дядо Угрин също пафка с лула, въпреки че заради сушата вода почти няма. Не се смейте – тенденцията за прочистване на класиката е световна. В САЩ смятат да махнат думата негър от „Хъкълбери Фин” на Марк Твен, за да вкарат книгата в учебните програми. А когато в Америка пият еспумизан, ние сме на лопедиум. Най-лош пример дава Димитър Димов Освен че романът му се казва „Тютюн”, по него е заснет филм, където дори положителни герои като Ирина димят като комини. В „Източни пиеси” Христо също палеше цигара от цигара, ама това беше по време на Тройната коалиция, в която пушачи бяха половината министри.
Най-филмираният ни писател Богомил Райнов направо гори, защото неговият герой, разузнавачът Емил Боев, пуши по две кутии на ден. През периодите, когато е в родината, пада дори до марката „Стюардеса”, което е утежняващо вината обстоятелство. По всичко личи, че в киното няма да минем без голямата ножица. Добре че в тая работа имаме хора с опит. Едно време сменяха даже имената на филмите, ако ги смятаха за неподходящи. Така „Мирис на жена” с Виторио Гасман стана „Ухание в мрака”. Чудя се как изобщо пуснаха на екран „Речта на краля”, след като в него Бърти, т.е. английският крал Джордж VІ, в продължение на два часа пали цигара от цигара.
Просветното министерство също може да се включи в борбата срещу тютюнопушенето, като открие специалност кинокритика в медицинските университети.
Поезията ни е просмукана от тютюневия дим. Пейо Яворов е пушел по кутия на ден, а Димчо Дебелянов ни е оставил в „Бохемски нощи” куплета:
За утре пури ми обричаш,
цената на които пари…
О, зная, много ме обичаш
И не обричаш на шега, -
Но не е лошо и сега
Да свием още две цигари…
А?
Пурите и папиросите са били музи на поколения стихотворци, като се почне от Стоян Миленков и неговата песен за „хавански пури, що пушат хора щури” и стигнем до припева на Сиси в парчето „Бижу”, който гласи: „И влизам във бара, и паля цигара!” Нездраво, упадъчно вдъхновение. Време е да се направи атестация на авторите и да се отсеят жизнеутвърждаващите пера, които пропагандират здравословния начин на живот. Някога един министър на вътрешните работи се надяваше чрез ограничаване на криминалетата по телевизията да намали престъпността. Оттогава в политиката се смениха много хора, но идеите им си остават от миналия век.
Крум Благов
