Депутатите съкратиха част от занаятите и така отнеха възможността на много хора на ръчния труд да се наричат майстори. Опозицията за пореден път се опита да пледира за по-широк вариант на списъка, но не успя да надделее.
„Вие наистина сте майстори, но най-големите майстори на демагогия в България”, разгневен от трибуната на парламента излезе лидерът на СДС Мартин Димитров. Той обясни същността на промените – че ако в списъка те няма, значи не си занаятчия. „Ние можем да се пишем занаятчии, но проблемът е, че не можем да се обучаваме по занаятчийски начин, ако ни няма в списъка”, поясни синият лидер. Според него се прави нещо съществено в този закон – човек да може да работи само по Търговския закон или да членува в занаятчийската камара доброволно.
Вече не са занаяти: зидарството, бетонджийството, реставрацията на паметници на културата, мазачеството и шпакловането, бояджийството, бижутерството, стругарството, тапицерството, месарството, колбасарството, мелничарството, оптиката, маникюрът, масажът и ред други.
Малко преди това червената депутатка Мая Манолова изрази тревога, че един голям кръг от занаяти, извадени от списъка, ще останат без какъвто и да е контрол. „Вие клеветите начина, по който обученията се провеждат в камарата”, каза тя.Към силата на традициите и тяхната устойчивост се върна тъмносиният депутат Веселин Методиев. Законът за професионалното образование е приет през 1999 г. след няколко години работа с експерти от земеделската камара в Пловдив. Този закон е на основата на практика, съществуваща в българската професионална образователна система от още от 1880 г. Програмите и съдържанието на това, което наричаме техникуми, е дело на няколко поколения български занаятчии”, информира историкът. Той добави, че дори по времето на най-радикалните промени в образованието след 1989 г. традициите са продължили да се спазват.
„Сега се намалява броят на занаятите, защо да вървим срещу традициите? Ние сме стара национална общност в Европа, имало е дебати за тези неща, нашите баби и дядовци са стигнали до тези решения. Защо трябва да изтласкаме тази традиция от себе си”, припомни ролята на поколенията Методиев. Той даде и практически аргумент – че по цял свят ръчният труд се цени изключително много и се продава на висока цена.
Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, списъкът посочва по кои традиционни занаяти, извършвани с ръчен труд и собствени инструменти, може камарата да извършва обучение и да издава свидетелства за калфи и майстори.
„Строителството в 21 век не е строителството в 18 или 19 век – живеем не в къщи на село, а в блокове от по 20 етажа. Тази професия не може да е в списъка на занаятите”, каза Добрев.
Според червения депутат Захари Георгиев има хиляди начини за упражняване на професии, които не са в списъка на занаятите. „Така че да се казва, че това ще тласне в сивия сектор хората, които не са в обхвата на занаятите, не е сериозно”, заяви той.В прословутия занаятчийски списък вероятно ще бъдат добавени 11 занаята като грънчарство, дърворезба, художествената обработка на камък, килимарство, книговезане, тенекеджийство, ковачество.
