Държавата ще внесе на първо време над 354 млн. евро, за да участва в механизма за стабилизиране на еврозоната. Новият пакт дава възможност на България да се възползва от ЕМС, ако й се наложи да търси кредити на международните финансови пазари. Четири държави отказаха да влязат в пакта - Великобритания, Унгария, Чехия и Швеция.
Най-бедната държава в ЕС България ще стане гарант за 6.09 млрд. евро по новия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който ще възлиза на 700 млрд. евро, след като бъде задействан през 2013 г., пише Сега. Отделно тя ще трябва да внесе близо 700 млн. евро в капитала му, възлизащ на 80 млрд. евро. Финансовите й задължения ще произтекат от новия пакт за еврото ("Пакт за еврото плюс"), към който премиерът Бойко Борисов обяви, че я присъединява, на завършилия вчера Европейски съвет в Брюксел.
Въпреки че не членува в еврозоната, новият пакт й дава възможност да се възползва от ЕМС, ако й се наложи да търси кредити на международните финансови пазари. Механизмът ще има кредитен рейтинг ААА, което означава, че лихвите по гарантираните от него кредити ще бъдат най-благоприятни. Ако някоя държава изпадне в неплатежоспособност, както се случи с Гърция и Ирландия, останалите ще погасят дълговете й чрез гаранциите, с които стоят зад механизма. Досега Гърция получи подкрепа от 110 млрд. евро, а Ирландия - 85 млрд. евро. Ако се наложи да бъдат спасявани обаче големи държави като Испания и Италия, които също са затънали в дългове, сумите ще се измерват в трилиони евро, предупреждават икономисти.
Ключ за изчисляване на дела на всяка държава в капитала на ЕМС е процентът, с който тя участва в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ). За България той е 0.8686%. Направена бе отстъпка за държави, чийто БВП на глава от населението е под 75% от средния в ЕС, като 12 години те ще правят вноски в капитала на ЕМС по формула, която ще включва 75% от дела в бюджета на ЕС според брутния национален доход (0,3% за България) и 25% от дела в капитала на ЕЦБ. Това означава, че България ще трябва да внесе 354 млн. евро през облекчения период (0,44%). След него делът на държавата ще скочи на 696 млн. евро. Този ключ за изчисляване ще се пренесе и върху гаранциите, като първоначално те ще бъдат за 3.08 млрд. евро, а след преходния период - за 6.09 млрд. евро.
В новия пакт за еврото участват освен 17-те държави от еврозоната също и шест страни извън нея, които се присъединиха вчера на Европейския съвет. Заедно с България това са Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Четири държави отказаха да влязат в пакта - Великобритания, Унгария, Чехия и Швеция.
Решението за присъединяването на страната ни към "Пакта за еврото плюс", което премиерът обяви в четвъртък в парламента, е взето от правителството в сряда следобед на подпис, разказаха вчера министри. Тази форма се прилага при по-маловажни решения и изисква подписите на половината министри плюс премиера. Министрите изобщо не са разбрали точно какво одобряват и вчера силно се затрудниха да обяснят смисъла на ангажимента, който страната ни поема пред ЕС. Вицепремиерът Цветан Цветанов обясни, че отсъствал от страната и изобщо не знае какво е одобрил заместникът му. На въпрос какво е мнението му за присъединяването на страната ни към "Пакта за еврото плюс" регионалният министър Росен Плевнелиев извинително обясни, че не може да каже, защото не е присъствал на това заседание. "Вероятно някой от моите заместници ме е замествал, тъй като бях в Брюксел", измъкна се Плевнелиев. Военният министър Аню Ангелов също не можеше да се ориентира какво са одобрили. "Става въпрос за утвърждаване на една позиция, която трябваше да бъде представена пред Европейския съвет", обясни Ангелов. Транспортният министър Александър Цветков също се затрудни да обясни каква е българската позиция по пакта. Той каза, че имало дискусия по време на правителственото заседание в сряда, но от стенограмата става ясно, че такава дискусия не е имало.
Решението за присъединяването на страната ни към този важен формат е било предпоследна точка от дневния ред на кабинета. Външният министър Николай Младенов, който трябвало да представи позицията на България пред министрите, предложил докладът да се оттегли, защото след заседанието на МС предстояла среща между премиера Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и шефа на БНБ Иван Искров. "Искам да чуя мнението и на Иван Искров и с министър Николай Младенов тогава да вземем категорично решение", казва Борисов и така точката е изчерпана.
Икономическият министър Трайчо Трайков обясни вчера пред "Сега", че всъщност имало дискусия, "и то не една", но те били извън официалната част от заседанието на МС и затова няма стенограма за изказаните позиции. Участвал и вицепремиерът Дянков, който по-рано имаше резерви по влизането ни в пакта. "Първоначално имаше различия между МФ и БНБ, от една страна, и МВнР, от друга страна, като и двете тези имаха много добри аргументи", обясни Трайков. "Аргументът "за" беше, че е по-добре да си в кухнята и да слагаш подправки, вместо да ядеш каквото ти сервират, а аргументът "не толкова за" беше да не влезем в една поредица от свързани събития, където да ни задължават да правим стъпки, които не са идеални за нас", обясни Трайков. Според него това, до което накрая се стигнало като позиция, отразявало и двете гледни точки.
Никой - нито в правителството, нито в парламента, можа да каже какъв финансов ангажимент поема страната ни с присъединяването към този пакт. Той може да бъде изчислен, като се види последният работен документ преди Европейския съвет, изработен на 21 март. В него фигурират задълженията на държавите, членуващи в еврозоната, но присъединилите се към пакта като България вчера се обвързват със същата формула за участие. (Сега)
