През последните месеци от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони. Очевидно отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството.
Това пише президентът Георги Първанов в статия, която е публикувал на личната си страница в интернет.
Отсъства съвременното разбиране за високата динамика и трудна предсказуемост на предизвикателствата, рисковете и заплахите, пише още президентът. Според него, в общ план се стига до едно необосновано залитане - за приоритетно изграждане на способности предимно за експедиционни задачи на Българската армия. Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните - членки на НАТО, но това не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната. Според него, трябва да се формулира и проведе отбранителна политика, която да позволи изпълнението на конституционния ангажимент на въоръжените сили по гарантиране на военната сигурност на страната и сигурността на отделния гражданин.
Последните две години очертаха парадокс - въпреки кризата и безработицата, най-реформираната в годините на прехода система е с тенденция за постоянно западащ рейтинг. Като основна причина виждам промяната в социалния статус на военнослужещия и мястото на този статус сред останалите приоритети на отбранителната политика, а също така и финансирането на отбраната. В крайна сметка военнослужещият и семейството му се нуждаят от социална сигурност в същата степен, в която се нуждаят всички граждани, а към това следва да добавим и справедливото очакване за компенсиране на законовите ограниченията на гражданските права на военнослужещите, пише Първанов.
Последните две години очертаха парадокс - въпреки кризата и безработицата, най-реформираната в годините на прехода система е с тенденция за постоянно западащ рейтинг. Като основна причина виждам промяната в социалния статус на военнослужещия и мястото на този статус сред останалите приоритети на отбранителната политика, а също така и финансирането на отбраната. В крайна сметка военнослужещият и семейството му се нуждаят от социална сигурност в същата степен, в която се нуждаят всички граждани, а към това следва да добавим и справедливото очакване за компенсиране на законовите ограниченията на гражданските права на военнослужещите.
Реформата има смисъл, ако е насочена и към това да промени живота на военнослужещите. Ако искаме да имаме армия на нивото на съвременните изисквания, трябва да се разделим с представата за войника „измокрен, гладен, уморен”.
Мотивацията е ключов проблем за всеки военнослужещ и този въпрос не се свежда само до доходите, не само до социалната осигуреност, но и до възможностите за професионалното развитие и авторитета на българските офицери и бойци.
Мотивацията, освен от социалния статус, зависи и от възможността за професионална реализация във високотехнологична среда, каквато по презумпция се предполага, че има във въоръжените сили, а тя все повече се отдалечава от съвременните технологични достижения във военното дело.
Човешкият фактор е ключов в развитието на Българската армия, а това означава и изграждане на необходимите качества на командира, които го правят лидер в съвременното разбиране на това понятие.
По този въпрос намирам за необходимо да се направи преглед с ясни, национално значими критерии на множеството неправителствени организации, заявили като сфера на дейност сигурността и отбраната. И да бъде оценен национално значимият и реален принос на всяка една от тях на базата на история и традиции, организационна структура, численост на членската маса, наличие на развърнати структури в страната и дейност по военно-патриотичното възпитание, осигуряването на връзката на армията с обществото и принос към позитивния рейтинг, популяризирането на военната служба и редица други.
В заключение искам да отбележа, че изложените по-горе идеи са не само алтернативен път към желаната цел - модерна отбрана. Тези идеи отчитат опита от дългогодишния ни преход - както позитивния, така и негативния. Те отчитат и историята и националните ни традиции, от които нямаме причина да се срамуваме, а само да се гордеем. Стремежът е да се промени онази част от статуквото, която намираме за неприемлива, но и да запазим частта, която ни удовлетворява и съответства на националните ни цели.
С други думи, да бъдем стабилни в промените, а решенията за тях да са резултат на широко съгласие, пише президентът Първанов.
